На кого дават бакшиш пенсионерите
От време на време ми се налага да ходя до пощата в квартала. И почти винаги улучвам пиковия момент в месеца, когато раздават пенсиите на възрастните. Всички знаем за какви баснословни суми става въпрос. Те ако не бяха баснословни щяха ли да се вият опашки в пощата и пред пощата :(
Много често се питам как тези хора, които цял живот са работели съвестно, плащали са си данъците и осигуровките, как тези баби и дядовци успяват да просъществуват с 200 лв. на месец, някои дори със 100?! И как излиза най-нагло министър Масларова, пременена с маркови костюмчета и натруфена с тежки бижута, и най-безцеремонно с мазна усмивка заявява, че били увеличили пенсиите n на брой пъти и с еди-колко си процента. А в крайна сметка това води до увеличение с 2 лв., с 5 лв.
С крупната сума от 150 лв. на месец можеш ли да свържеш двата края, при положение, че само лекарствата са ти 20-30 лв.?
Пенсионерите си имат система за управление на доходите. Веднъж в месеца отиват до пощата за пенсията и там директно им приспадат сумите за сметките за вода, ток, парно и данъци. Прибират си тлъстия остатък от 62 лв. и поемат обратно към дома. Това го наблюдавам всеки път и с всички пенсионери – мъже и жени. Но не това е най-интересното.
Изумителното е, че при целия този мизерен живот, пенсионерите оставят бакшиш на касиерката в пощата.
Може би 80% от пенсионерите не взимат всички 62 лв, а оставят двата лева на леличката, която ги е обслужила. Да се почерпела едно кафе, понеже била много любезна с тях и им дала пенсийката. Те са доволни, че някой им е дал парите, че някой е бил мил с тях и им е посочил точно къде да се подпишат и че някой им е казал какво точно пише на квитанциите. Не. Те са доволни, че някой им е обърнал внимание, дори и по задължение, защото като всички хора и пенсионерите имат нужда от човечност. И пощенската служителка и тя е доволна. Усмихва се угоднически и бързо си прибира бакшиша. И тя семейство храни.
Стоя и наблюдавам тази картина и си мисля: Ама по дяволите! Това й е работата, за това й плащат. Защо трябва да прибира двата лева на пенсионерите!
Но истината за всеки е различна, както и справедливостта.
Don’t worry, be happy!
Харесва ми
Статията е трогателна, а твоята баба излъчва благородство и доброта!
Мири, на мен по-скоро ми е тъжна. Бабите и дядовците ни не заслужават да водят този мизерен живот и да гладуват. Работили са цял живот, възпитали са родителите ни, отгледали са и нас и смятам, че са достойни за почит и уважение. А какво получават – пренебрежение и мизерия. И въпреки това, продължават да бъдат истински Човеци, с висока ценностна система. За разлика от повечето млади хора, за много много голямо съжаление :(
А баба ми наистина излъчва това, което представлява – човек с огромно сърце и високи идеали.
Pingback: myhappypond.com » Blog Archive » Да дам ли или да не дам
Pingback: myhappypond.com » Blog Archive » Опааашки
Нямах представа за този феномен, но като поразмислих вече не съм толкова изненадана.
Забелязала съм, че хората от по-възрастното поколение, които разполагат с по-малко пари, се чувстват длъжни, сякаш. Ако за пазарили майстор, вероятно ще му дадат повече пари. Ето и на касиерката в пощата… все едно ако не й дадат бакшиш, слведащият път няма да им даде пенсията? По-вероятно няма да получат милото отношение.
Но ако поразсъждаваме повече ми се струва, че ще стигнем до друго обяснение: не възрастта, не толкова желанието да получиш “одобрение”, а ниското самочувствие е виновно за това. Преди време трябваше да наема пощенска кутия в един пощенски клон. Началничката на пощата се държеше толкова тайнствено-покровителствено с мен, че успя да ми внуши, че имам късмета да попадна именно на нея, че това не е толкова проста работа и т.н. Признавам, че излязох и се върнах с бонбони и сок… :)Това не ми нанесе кой знае каква травма и със сигурност няма да го спомена, ако тръгна на психоаналитик (шегичка), но вече не правя така.
Опитвам се по същата логика да не се чувствам длъжна да подарявам книги (не дотам успешно засега). Неотдавна прочетох мнението на Джак Канфийлд (Пилешка супа за душата), че не подарявал книги, защото това било средството му да си изкарва хляба. Очевидно проблемът, който си засегнала, съществува навсякъде, макар и под различни форми.