История на японските татуировки ирезуми и хоримоно


История на японските татуировки ирезуми и хоримоно


Японското изкуство на татуировката има две имена – ирезуми и хоримоно. Ирезуми е понятието за традиционната, видима татуировка, която покрива големи части от тялото, като например целия гръб. Историята на японските татуировки е много дълга.

Поради влиянието на Конфуцианството и Будизма върху японската култура, повечето японци имат негативно отношение към изкуството на татуировката. Средностатистическият японец счита татуировката за белег на японската мафия якудза или мачовски символ, характерен за членовете на по-низшата класа.


Ранна история на японското изкуство на татуиране

Археолозите смятат, че най-ранните заселници на Япония, хората от племето Айну, са правели татуировки на лицата си. В китайските хроники от преди 1700 години се споменава за народът Уа (китайското име за японските им съседи) и техния обичай да се гмуркат във водата за риба и миди и да украсяват телата си с татуировки. За високо развитата китайска култура, татуирането е било варварски акт. След пренасянето на Будизма от Китай в Япония, китайската култура добива висока популярност и на татуирането в Япония започва да се гледа с лошо око. Японците започват да бележат престъпниците с татуировки, за да ги накажат и за да ги дамгосат пред обществото.

Татуировките през периода Едо

През периода Едо (1603 – 1868 г.) японското изкуство на татуировките става част от укийо е – културата на променящия се/плаващия свят. Проститутките юджо от кварталите на удоволствията използвали татуировки, за да бъдат по-атрактивни за клиентите си. Татуировки си правели и работниците и пожарникарите.

От 1720 г. татуирането на престъпниците станало официално наказание и заместило отрязването на носа и ушите. На престъпника му била правена по една кръгла татуировка около рамото за всяко едно престъпно деяние или татуировка с йероглиф върху челото. Татуирането на престъпници продължило до 1870 г., когато било премахнато от новото управление на Мейджи.

Това видимо наказание създавало нова прослойка, отхвърлена от обществото, която не можела да се интегрира. Много от тези разбойници били ронин – бойци-самураи без господари. Те нямали други алтернативи освен да се организират в престъпни банди. Тези мъже поставили основите на якудза – организираната престъпна структура в Япония през 20-ти век.

Японските татуировъчни картинки

През 1827 г. укийо-е художникът Кунийоши Утагава публикувал първите шест дизайна от “108 героя на Суикоден”. Суикоден били почетни бандити – нещо като древния Робин Худ. Историята е базирана на класическия, китайски роман “Шуи Хи Чуан”, датираш от 13-14 век. За първи път романът е бил преведен на японски през 1757 г. от Окаджима Канзанион. В преходния период от 18 към 19 век историята е била публикувана заедно с илюстрации на Кацушика Хокусай. Романът за 108-те почетни бандита станала изключително популярна в Япония и създала един вид луда мания по Суикоден сред японските жители. Рисунките на Кунийоши представлявали героите с цветни татуировки по цялото тяло. Като цяло, точно тогава татуираните отпечатъци и изкуството на татуирането станали стилни. Татуировките били считани за ики (готини), но все пак се ограничавали само до низшата класа. Богатството и фантазията на японските трасировъчни дизайни на Кунийоши продължават да се използват и до днес от някои тату художници.

Възстановяването през Мейджи до предивоенна Япония

В желанието си да възприеме западната цивилизация, императорското управление Мейджи забранило татуировките и ги осъдило като варварска останка от миналото. Забавното е, че японските художници на ирезуми сега привлекли нови клиенти – моряците от чуждите кораби, които акостирали на японските брегове. По този начин японското изкуство на татуирането се разпространило в Западния свят.

През първата половина на 20-ти век хоримоно останало забранена форма на изкуството до 1948 г., когато забраната била официално отменена. Според някои твърдения, това се наложило поради настояването на войниците от американската окупация да им бъдат направени хоримоно и ирезуми.

Изкуството на татуировката в модерна Япония

Въпреки че за някои японски младежи татуировките са модни, по-голямата част от японското население все още ги счита за нещо, свързано с подземния свят на мафията и гангстерите или в най-добрия случай – за лош навик на низшата класа. Малцина са японските младежи, които смятат татуировките за ики; те си правят частични татуировки по западен образец на горната част на ръката, където да не се виждат много-много, когато носят дрехи с ръкави.

Статията е съставена по материали от www.artelino.com

Още за татуировките:

Къде да си направим татуировка?


Снимка: sushicam, flickr.com
Снимка: sushicam, flickr.com
Снимка: sushicam, flickr.com
Снимка: sushicam, flickr.com
Снимка: okinawa soba, flickr.com
Снимка: okinawa soba, flickr.com
Снимка: okinawa soba, flickr.com
Снимка: okinawa soba, flickr.com
Снимка: okinawa soba, flickr.com
Снимка: okinawa soba, flickr.com
Снимка: okinawa soba, flickr.com
Снимка: okinawa soba, flickr.com

ПРЕДИ ДА КОПИРАТЕ СТАТИЯТА,

МОЛЯ ВИ, ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ С УСЛОВИЯТА ЗА ПОЛЗВАНЕ!!!


Тази статия ви хареса?

Дайте един свеж глас за нея, като гласувате по-долу :)

This entry was posted in Happy ИНТЕРЕСНО and tagged , , . Bookmark the permalink.

3 Responses to История на японските татуировки ирезуми и хоримоно

  1. Миранда says:

    Настръхнах, като четох статията- много е интересна, ъно никога не бих приела татуировката, дори и най- безобидната, дори и една пеперудка някъде в тялото….

  2. Pingback: myhappypond.com » Blog Archive » Сам в Токио

  3. Pingback: myhappypond.com » Blog Archive » Кокеши – японските дървени кукли

Comments are closed.