Златната кутия

Още един разказ от блога на индиеца Тирумуруган и много ми се прииска да го споделя с вас. Заповядайте!

Веднъж една майка наказала 5-годишната си дъщеря, защото била похабила скъпото руло със златна хартия за опаковане на подаръци. Семейството било бедно и майката била много ядосана, че дъщеря й е изхабила цялата хартия, за да опакова един подарък, който поставила под коледното дръвче.

На другата сутрин момиченцето поднесло кутията със златната опаковка на майка си и й казало: “Това е за тебе, мамо.”

Майката се засрамила от поведението си преди това, но гневът й станал още по-голям, когато отворила кутията и видяла, че е празна. Сгълчала момичето: “Не знаеш ли, млада госпожице, че когато даваш подарък на някого, трябва да има нещо вътре в опаковката?”

Очите на детето се напълнили със сълзи и то казало: “Но мамо, кутията не е празна! Аз я напълних с въздушни целувки догоре.”

Майката била съкрушена. Паднала на колене, прегърнала момиченцето и помолила за прошка.

Не след дълго, при нещастен случай момиченцето загинало. Казват, че майката продължила да пази златната кутия до леглото си през целия си живот. И всеки път, когато се почувствала тъжна и имала големи проблеми, отваряла кутията и си вземала по една въображаема целувка, спомняйки си за любовта на своето дете.

Съвсем истински, всеки от нас като човешко същество е надарен със златна кутия, пълна с неограничена любов и целувки от нашите деца, семейства, приятели и Бог. Няма по-безценно нещо, което човек може да притежава.