Японските каменни градини

Японските каменни градини

Наред с всички модни течения, които довяха от Изток, напоследък станаха особено популярни японските градини. За съжаление, информацията за тях на български не е особено обстойна; да не кажем, че и на английски е трудно да се намерят задълбочени материали по темата.

Традиционните японски градини могат да се поделят на два основни типа: цукияма (градинка с хълм), която е изградена от хълмчета и езерца; и хиранива (равна градина), равна площ без хълмчета и езерца.

Първоначално по-популярен е бил първият вид, но с появата на чаената церемония и стаичките за чаена церемония, равните градини изместват по популярност градинките с езерца и хълмчета.

Според друга класификация, японските градини се делят на три типа: цукияма (градина с хълм), каресансуи (суха/каменна градина) и чанива (чаена градина).

Каменните градини са изградени от чакъл/пясък, отделни камъни и групи от камъни. Много рядко в каменна градина може да има растения или мъхове.

Но какво символизират пясъка и камъните?

Най-популярното схващане  е, че пясъкът – това е океанът и морето, а камъните – островите на Япония. Много хора се чудят какви са тези странни линии около камъните. Отговорът е съвсем прост – това са водните вълни около острова – камъка, но смисълът е далеч по-дълбок.

Едно малко камъче, хвърлено във водата създава около себе си множество вълни, които се простират надалече –  така, както всяка една постъпка на човека или явление в природата, дават своето отражение върху цялата заобикаляща ги действителност. Някои казват, че ин и ян са представени посредством вълничките около камъните и символизират природните сили, които променят света около нас. Природните сили, които свързват и променят света. Съзерцавайки вълничките, без да виждаме камъка, можем да познаем неговата форма и размер. Но без наистина да го видим, тази наша представа може да се окаже невярна и неточна. Камъкът и вълничките около него са едно цяло.

Други правят връзка между прословутото хайку за жабата, която скочила в езерото и камъкът и вълничките. Дали този камък не е препратка към жабата? Дали не носят един и същ смисъл?

За камъните, тяхната подредба в групи и символиката на техния брой

Мисля, че е много важно да отбележа, че при подбора и подредбата на камъните се спазват някои основни принципи на  Дзен Будизма. Един от тях е принципът за несъвършенството – дисбаланса, асиметрията, нечетността. В природата няма абсолютна симетрия и баланс и затова и градините не са подредени напълно симетрично; на някои дори може да им се стори – хаотично. Този принцип се преплита с даоската философия за енергиите ин и ян, и се създава правилото за броя на камъните, които се подреждат в група.

Предпочитат се нечетен брой групи от камъни – 3, 5, 7. Общият брой на камъните също трябва да бъде нечетен. Нечетните числа представляват енергията ян ( мъжкото начало, светло, слънце, огън, земя, юг) и превъзхождат четните числа ин (женското начало,тъмно, дълбоко, луна, вода, въздух, север).

Числото 5 символизира петте елемента: дърво (изток), огън (юг), земя (център), метал (запад), и вода (север). Числото 5 може да се счете и за символ на човека и петте му сетива. Петицата обединява женското число 2 и мъжкото 3. Символиката на числото 3 пък  е представена от триъгълните камъни и групите с по 3 камъка. Като композиционни елементи, или т.нар. триади, те представляват земята, човека и божественото чрез хоризонтални, диагонални и вертикални линии.

Друг принцип, който се спазва, е този за придържане към естественото. Затова формата на камъните не се обработва никога допълнително.

Петте основни типа камъни

Има пет основни типа камъни, които се могат да се комбинират по хиляди, различни начини.

1.   Камък на душата (рейшосеки)
Този камък е нисък и е ориентиран вертикално; има широка основа и заострен връх. Той доминира в пейзажа на каменната градина.
2.   Камък на тялото (тайдосеки)
Това е високият, вертикален камък. Той стърчи изправен и често символизира човека или божеството. Основата му е леко по-широка от върха. Този камък трябва да се постави особено внимателно. Тъй като е най-високият в групата, именно той определя потока на енергиите в градината. Поставя се в задната част на градината и НИКОГА отпред.
3.   Камък на сърцето (шинтайсеки)
Това е най-полезният камък. Той е плосък и наподобява камъните-стъпки. В комплексните композиции  се използва главно като централен, балансиращ елемент, а в по-простите е ценен ориентир за хармонизирането на вертикалните камъни с хоризонталните линии на земята и водата.
4.   Разширяващ/разклоняващ се камък (шигьосеки)
Извитият като арка камък често е наричан разширяващ се камък и той отразява ръцете. Този камък прави изключение от правилото със плоския си връх, който е по-широк от основата. Това е камъкът, който най-трудно се избира. Ако върхът му е прекалено широк, той изглежда нестабилен.
5.   Камък на вола (кикякусеки)
Височината му варира между тази на плоския камък и на разширяващия се камък, но никога не е нисък колкото първия или висок колкото последния. Този камък умее да настройва енергиите добре и затова се поставя отред, за да обединява останалите камъни.

Още препоръки за каменната градина

• Класическо, японско групиране на камъните: Камък на Буда, мъжкото начало; Камък на Богинята, женското начало; Камък на детето
• Най-големият камък във всяка група се поставя първи. По-малките камъни трябва да бъдат така поставени, че да са в “добри отношения” с главния камък на всяка група.
• Камъните трябва да се поставят да лежат така като са намерени, не бива да се обръщат по друг начин, защото се превръщат в “камъни на отмъстителните духове”. Ако все пак обърнете камъка, за да не влязат злите духове в него, го поставете срещу будистката триада камъни, която трябва да стои в югоизточния ъгъл на градината.
• Композицията може да бъде закръглена с различни техники на добавяне на камъни. Например, основните камъни обикновено се поставят в долния край на доминиращия камък в групата, така че да се уголеми нейната основа и да изглежда по-триъгълна. Разхвърляните, уж безпорядъчно, камъни се използват, за да се създаде усещането, че пейзажът е естествен.
• Има специални пропорции за съотношението между площта на камъните спрямо “празното” място. 1:1   1:2   1:5.  Пространството може да създаде усещане за пустота или оживеност. Обикновено разстоянието от една група камъни до съседната й е в пропорция 1:2 спрямо размера й.
• Избягват се прекалено наситените и ярки цветове.

Снимки: Sebastian Niedlich (Grabthar), vadym777, Twinkie420 от Flickr.com

\\\///\\\///\\\///\\\///

ПРЕДИ ДА КОПИРАТЕ СТАТИЯТА,

МОЛЯ ВИ, ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ С УСЛОВИЯТА ЗА ПОЛЗВАНЕ!!!

Вижте още за Япония:

История на японските татуировки ирезуми и хоримоно

Японското изкуство Бенто – 40 спиращи дъха кулинарни произведения

Японските екстравагантни вили – раковина

Тази статия ви хареса?  Дайте един свеж глас за нея, като гласувате по-долу :)

Харесва ми

Харесва ми

happypond(2)МириМирандаАнонимен(26)

Свързани постове

• Кучета спят в позлатени легла, обковани с камъни Сваровски
• Езикът на тялото по време на интервю за работа
• Трети март
• Романтични десктопи
• Samsung Galaxy Nexus: Super smart, super slim, super powerless
• Винтижд декорация за Коледа от Сваровски
• С колко крака в гроба е родилката в България?
• R.I.P. Steve Jobs
• Приключенията на мис Крокодилия
• Бежови обувки

Сподели/Запази