Харесва ми
Телевизионната диета и щастието
Телевизионните прасета и нещастието
От много дълго време отказах телевизията. Е, не напълно, разбира се. Все пак съм социално животно, просто съм на телевизионна диета. Тази диета не е никак сложна и не изисква да се броят точки и калории, нито да се разделят белтъците от въглехидратите.
1. Просто свеждам до минимум консумацията на двата основни убиеца на доброто настроение и щастието – новините и рекламите.
Въздържам се най-вече от свръх драматичните порции новини по БТВ, където 99% от вестите са представени максимално тежко и скръбно, а за да се подсили драматизмът още повече – Ани Салич е принудена да прави угрижени и разтревожени гримаси, сякаш светът е свършил и именно нея са натоварили с трудната задача да ни го съобщи. Понякога от БТВ новините решават да пуснат гювеч на зрителите с нещо по-ведро и тогава Ането сменя унилата физиономия с изкуствена усмивка. Тази изкуствена поза ме потиска още повече. Омръзнало ми е от изкуствени усмивки, изкуствени любезности, изкуствени хора, изкуствени камъни, изкуствена кожа и защо по дяволите се казва “изкуствен”? Изкуството го разбирам по друг начин – арт, творчество, освободеност, идеи…… А изкуствените хора и предмети са толкова сковани и противни. Трябва да използваме други думи, за да ги опишем – фалшиви, измамни, неистински.
Веднага след новините започва рекламният маратон. Съответно – звукът от телевизора рязко се увеличава, а цветове изведнъж стават по-наситени и ярки. Съвсем не е случайно, разбира се. Дано да съм жива да дочакам мига, в който от телевизора ще започнат да излизат аромати, когато пускат реклама на омекотител, ароматизатор за тоалетна и парфюми Евтерпа. В рекламите цветовете се по-ярки, животът е по-лесен, семейството е сплотено и задружно, светът е по-красив и най-важното – лицата на хората са по-щастливи и доволни. А те са такива, защото използват продукта от рекламата. Мъчат се да ни втълпят, че можем да бъдем щастливи като тези герои само ако си купим ей такъв автомобил; ядем ей такива кренвирши, от месо при това; ако ядем сладолед Нирвана (признавам си, че много го харесвам), той ще ни отведе отвъд Самсара и лицето ни ще се озари от блага усмивка, а в случай, че сме прекалили с него и сме трупнали някое килце – “гълтайте калорекс”; децата ще ни казват “супер майки” ако перем с Тайд; мъжете ще ни обожествяват като Клеопатра ако се къпем със сапуни Тео; ще сме в центъра на купона ако пием фанта и бъдем “бамбуча”; и пътешествието до Париж ще бъде незабравимо само ако сме си избелили зъбите с еди-коя си паста….. Too much продукти за пазаруване – потребни и непотребни, качествени и некачествени, но в крайна сметка всички те ни обещават, че ще направят лицата ни щастливи. Пък после разправят, че щастие с пари не се купува. Ето затова сме най-нещастния народ, ние българите, защото искаме да живеем в света на рекламите – да караме the ultimate driving machine, прическата и дезодорантът ни да издържа 24 часа, децата да са винаги послушни и спретнати, възрастните да водят живот като благородниците по немските романтични филми – както бабичките и дядовците от рекламата на Хил, а в същото време ние да пием коктейли плажа и да сърфираме в нета, защото сме много отворени и сме си купили пакета go web. Ами не стават така нещата, това става само в сериалите, за които ще напиша малко по-долу.
2. Следват другите телевизионни убийци на моето щастие: агресивните екшъни, в които човешкия живот няма никаква стойност и убийствата и жестокостите са най-естествения начин да се разреши някакъв конфликт.
3. Веднага след тях се нареждат така наречените риалити предавания, които са толкова риалити, колкото и театралните постановки. А героите им….най-голямата измет на България. Жадни за слава и пари, готови да продадат и тялото си, и душата си, и майка си, и баща си, и леля си, за да се сдобият със своите 15 минути слава, която после пък да им проправи пътечка към нелепо-смешния, български псевдо-елит.
4. И четвърта точка от диетата, която спазвам без изобщо да се замислям, е тоталното въздържание от сериали и сапунени опери. Мислех си, че сериалите са нещо като приказки за баби и дядовци, но се оказа, че с тях са заразени и млади хора.
Не бе, аз знам, че е тъпо и измислено, ама го гледам, щото дават хубави природни картини, интересни места, красиви хора, къщи, тоалети. И така се отпускам и се потапям в тоя по-красивия свят.
Именно. Пуснете на хората малоумни сериали с еднакъв сюжет за добрите и лошите, бедните и богатите, приспете ги с красиви кадри и ги накарайте до последно да се надяват, че доброто ще възтържествува и бедното момиче с доброто сърце ще се омъжи за готиния баровец. Приказки за възрастни с очакван, красив край. И зрителят е духовно удовлетворен, защото в крайна сметка героят, с който се е идентифицирал, е постигнал своето щастие.
Снимка: Romy Schneider, flickr.com
Още за щастието:
Щастието е на върха на опашката ни
Високите хора били по-щастливи
Още за диетите:
ДИЕТИЧНИТЕ ХРАНИ, ОТ КОИТО ДЕБЕЛЕЕМ
Тази статия Ви хареса?
Дайте един свеж глас за нея, като гласувате по-долу :)
Страхотна статия!!! Хубаво е , че има хора , които открито и смело да говорят за това и най- вече да осъзнават какво ни дава и каква ни ВЗЕМА телевизията.
Pingback: myhappypond.com » Blog Archive » Толкова ли сме глупави, че да вярваме на хороскопи?