Мъртвите души във Фейсбук
за фалша и безсмислието на FuckBook
Много дълго се съпротивлявах да си направя профил във фейсбук. Така и не разбрах до сега, въпреки че вече имам такъв, защо по дяволите ми е нужен този общонароден, инфантилен лексикон, в който се следи всяко твое действие и си бомбардиран от всевъзможни малоумни тестове, каузи, игри и измислени “приятели”. Освен това, направо съм потресена колко дълго време прекарват хората във фейсбук! Не мога да повярвам, че човек с достатъчно работа и отговорности, може да си позволи да прави всички тестове, да си тегли късметчета през половин час, да пуска линкове по няколко пъти на ден и да играе FarmVille и Pet Society! Не, не говоря за ученици, тинейджъри и подобни блуждаещи електрони, а за хора, които “ходят на работа”. Явно “ходенето на работа” се изразява в пиене на кафета, скайп и фейсбук. Пък после се чудят защо са им ниски заплатите…защо България се управлява от пожарникар…
Тестовете
Ще започна с тестовете, които всеки човек по-интелигентен от шимпанзе, може да състави с помощта на фейсбук приложението за съставянето на куиз и с фантазията на болния си мозък. Само ще изброя заглавията на някои напъни на кандидатите за клуб “Млад психолог”:
Как е мисловната ти дейност днес?
Ти кифла ли си или хляб Добруджа?
Коя поп-фолк звезда си?
Коя песен на Ивана те описва най-добре (е тука вече изпадам в шок и ужас)
В коя държава трябва да живееш?
Колко души от вашата зодия са нужни, за да се смени крушка?
Твоят коктейл според зодията
Наистина ли си това, което си мислиш (аз ли съм или не съм?)
Кое (забележете) просто число си? (явно съставителят не е спал в часа по математика)
Кой е твоят селски лаф? No comment
На коя световно известна личност приличаш?
Кой си от “Забранена любов”?
Каква порода куче си?
И ако въпреки всички тези тестове, не успеете да удовлетворите егото си, имате възможност да съставите сами тест за своята велика личност “Колко добре познавате и тука си пишете името”, разбира се, пишете в трето лице, единствено число, подобно на френски крал, защото сте велики все пак. После приятелите ви, половината, от които не сте виждали на живо от 10 години, трябва да направят теста и да погалят самолюбието ви, че са толкова добре запознати с вашата светла особа.
Ако и това не ви стига, за да подплатите самочувствието и самоувереността си, отворете “Кутията на Пандора” или “Изтегли си късметче” или “Колко процента си щастлив днес” и нещата вече няма как да не се подредят тотално.
Каузите
Ей тези каузи ме вбесяват повече от тестовете даже. Тази лицемерна съпричастност и социалност не мога да понеса. Да спасим тоя, да спасим ония, да помогнем на детето, да подкрепим еди-кой си и т.н. Брей да му се не види! Колко сме били отговорни в обществото, какви алтруисти, какви хуманисти! Много е лесно така – седиш по цял ден пред монитора и цъкаш в знак на съпричастност, после вечер като вкараш някоя чашка, пак ставаш съпричастен, докато си на масата. Същият фарс и фалш като “благотворителните” каузи на Вип Брадър (Между другото, ако някой знае какво става с изпълнението на тези сърцераздирателни каузи, за които се бориха нашите звезди, да ми каже. Все чакам по Нова ТВ да кажат нещо по въпроса, защото обещаха, че всяка седмица в новините ще има рубрика, в която ще показват какво са свършили. До сега, вече колко месеца минаха, не знам, такава рубрика не съм видяла) Доста добре го докарваме на думи и на симулация. Защо всички тия съпричастни хора, дето са се подписали под каузата “За чиста и красива България”, не се съберат пък да направят една оборка около блока на пример, да се качат в планината, да оберат и там боклуците, после да засадят някое дръвче или да организират обща градинка? Или тези, които са в кюпа “Да помогнем на Ели” – ами съберете по 10 лева, идете купете й лекарства, дрешки, платете някоя битова сметка на семейството й, ето така се помага! Ето това се казва участие във кауза. По делата им ще ги познаете.
Игрите
За игрите не мога да кажа много, защото личен опит нямам в нито една. Някак си не ме привличат фейсбук домашни любимци, фейсбук семейства и фейсбук мафиотски войни. Ама като гледам така, тези игри ги играят същите хора, дето си правят тестовете….
Приятелите и Мъртвите Души
Да си дойдем на думата, както се казва. Тази мисъл за мъртвите души ме провокира да отделя цялото това внимание на Фейсбук. Да започна от частното към общото, тоест от себе си. В моя списък фигурират 40 приятели, малко ли са, много ли са, зависи от гледната точка. От тези 40 души, истински приятели мога да нарека само няколко, а “близки” са ми може би едва половината – хора, с които наистина поддържам реална връзка извън WWW. Според простата ми аритметика (и аз като онзи с куиза за простите числа), половината ми така наречени приятели са мъртви души попаднали в листата ми поради тая велика интернет социализация. Не искам да обиждам тези хора и да ги омаловажавам, на какви приятели сме с някакви съученици, с които от мига на завършването никога и по никакъв повод нито сме се видели, нито сме се чули? Учили сме в един клас или курс 5 години, а оттогава са изминали вече 5-10 години, през които животът, интересите и ценностите на всеки едни от нас са се обърнали хиляда пъти. Какви приятели сме ние? Приятели по спомен – “Аааа този човек съм го виждал някъде… о да бе, седеше пред мене по математика.” Хмм, значи 40 приятеля, всъщност са ми прекалено малко, ако сложа всички съученици от 1-7 клас – 30 бр., после от 7-11 още 30, и после от университета…Ехееее. Ще ударя сто бройки като нищо.
Тези мъртви души ги чувствам като някакви камъни, които са задръстили цветната ми градина и ме задушават дори със самото си присъствие. Тези мъртви души дори не правят виртуални опити за комуникация, даже и във фейсбука. Просто в един ден ти дават заявка за приятелство, ти ги добавяш и отношенията ви остават да отлежават. Като старото вино, така и приятелството – отлежава без думи. Тези мъртви души, дори от любезност не те казват “Здравей, как си приятелю? Как? Добре ли я караш?”, но в същото време разглеждат скъпите ти снимки, проучват интересите ти, знаят къде живееш, какъв ти е телефонния номер и още множество подробности за личния ти живот, които в друг случай никога не биха узнали. Но Фейсбук прави това възможно. Колелото на голяма клюкарница се завърта и всички си ставаме близки, “едно голяма семейство” – този израз директно ми бърка в здравето! Признавам, понякога някоя мъртва душа се събужда и пише “Как си?”, отговорът на този въпрос, зададен от далечен човек винаги е еднакъв: “Много добре, благодаря. А ти какво правиш?”. Общуването приключва максимум след още една размяна на съобщения, защото за тебе тази душа е мъртва, както и ти за нея и нищо не може да ви свърже освен разменените от куртоазия и добро възпитание реплики.
Явно всички сме умъртвени от този чудовищен networking и този виртуален, социален живот. Ама няма спиране. Вече дори съм се сложила в графа интернет-пристрастени и съм се помирила…донякъде.
ПРЕДИ ДА КОПИРАТЕ СТАТИЯТА,
МОЛЯ ВИ, ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ С УСЛОВИЯТА ЗА ПОЛЗВАНЕ!!!
Още недоволни постинги:
ДОКТОР ЕМИЛОВА И ДЕБЕЛАРИУМИТЕ
ТЕЛЕВИЗИОННАТА ДИЕТА И ЩАСТИЕТО
ТОЛКОВА ЛИ СМЕ ГЛУПАВИ, ЧЕ ДА ВЯРВАМЕ В ХОРОСКОПИ
Харесва ми
Тази статия ме остави без думи! Поздравления за смелостта да се каже една пренебрегвана истина!
Като не ти харесва си изтрий акаунта и готово!Чети книги, разхождай се в парка, ходи за риба, катери се по планини, само не ме занимавай с уникалните си философски възгледи! От многото философи държавата и обществото са на този хал. И като не ти харесва че пожарникар управлява държавата и щом се смяташ за по-достойна за длъжността, вземи си направи партия, събери експерти, привлечи спонсори и спечели изборите след 4 години! Така държавата ще си има велика философка за ръководител! Ама няма да стане понеже съм сигурен, че си поредната проста патка с диплома и самочувствие с нулево покритие. И един последен въпрос – ти през работното си време ли материализира тези си неповторими разсъждения? Понеже съм сигурен, че не си си жертвала ценното време от уикенда…
Драги Николай, никой не те кара на сила да идваш в моето щастливо езерце и да ми мътиш водата :)
Все пак, благодаря ти за невероятните предложения за оползотворяване на свободното време. Никога не ми беше хрумвало да се разходя в парка или да прочета някоя книга, тъй като ти може би си прав, че аз съм “поредната проста патка с диплома и самочувствие с нулево покритие”.
По въпроса с политиката – ще взема да се кандидатирам, знаеш ли. Явно хора с горното описание преуспяват на политическата сцена в България. Така че съм сигурна, че с тези си качества ще пожъна грандиозни успехи.
Що се отнася до работното ми време, ти не му бери грижа и не бъди толкова сигурен как прекарвам уикенда си.
Голям смях. Красавицата и звярът, не… Щастливката и пожарникарят!
Явно Николай се обидил на нещо много специфично в статията. Няма да се учудя, ако самият той е пожарникар или полицай или като цяло да е олицетворение на “мъртвите души” във фейсбука. Може пък и да е “изявен” партиец и да симпатизира ревностно на някоя партия. Николай може да пише и коментари в интернет, въобще той е от по-младото поколение (най-много 30-35) и ги разбира тези работи. Уникалното му его (цитирам – “…само не МЕ занимавай с уникалните си философски възгледи”, да речеш, че статията е написана и адресирана специално до цар Николай II Всезнайко) може би потвърждава теорията, че има “авторитетна работа” (чети нископлатена държавна работа, военен, пожарникар или полицай). Друга идентичност, която може да оправдае високомерието му, е “интернетаджия” или “компютърджия” – той знае много, той разбира, неговото време е ценно, абе “кво ме занимаваш с глупости”. Всъщности Николай може да е наскоро приобщен към голямото доброутро, към някоя голяма фирма или държавна или партийна организация и отскоро “прогледнал” да назидава “простолюдието”, хех.
Що се отнася до т. нар. “авторка” на блога, която остава анонимна по отношение на името си, то тя е по-скоро наивна, отколкото глупава. За “проста патка” не може да става дума като гледам какво пише в блога си. Не знам защо си е сдържала яроста срещу Николай. Аз щях да бъда по-остър. Симпатиите ми в случая са за нея, дори само защото споделям мнението й от статията за фейсбук.
На изстрадалия Николай искам да кажа, че логика му се обръща срещу самия него, защото Николай с мнението си не променя държавата, нито хората искат да видят насъбраната му злоба да оформя плоски обиди в интернет пространството, където единствено душичката му може да се изяви. Прехласността му към “великия спасител” е малко смешна. Продължавай, Николай, с бигбрадър, вип денсинг и фейсбук, ще сполучиш. И козирувай, че друго не можеш.
Накрая само да отбележа забележителните дедуктивни способности на Николай, който с помощта на компютърните си познания е изчислил, че датата на публикуване на статиятата (17 септември) е четвъртък. Иначе не би тъй уверено завършил философската си закачка с неуместен въпрос, за който той твърди, че е последен без да е задавал други.
А добре дошли в България. Всеки втори е философ, тук сме трима, и то дървени, та чак лакирани. Наздраве!
(и… Кольо, чакам да се извиниш на “щастливката”)
Да, обаче Кольо не се извинява. Къде си бе?
Коля сигурно е от PR екипа на .. знаете кого.
Такива заучени фрази като:”вземи си направи партия, събери експерти, привлечи спонсори и спечели изборите след 4 години! ” … едно към едно цитиране. Чували сме го много пъти по телевизията.
Абе всички ли сте с промити мозъци бе?
Такива като теб има много. Вземат добри пари. Следят навсякъде кой какво казва, пише .. и ако е нещо различно от ръкопляскане и поклон, ВЕДНАГА се тушира, забележете обаче с “плоски” коментари.
Николайчо, покажи се иззад бюрото де!
Различните мнения, Николайчо трябва да се поощряват. Те хармонизират с природата. Затова тя е толкова пъстра и красива, иначе всичко щеше да е сиво и безлично, щеше да е пълно с промити мозъци като тебе.
Изключително съм очарован от статията за Фейсбук-а. Това е една машина за сортиране на хората. За нея ще посветя специален коментар. Сега се занимавам с Николайчо.
Вземи та гледай “Стената” на Pink Floyd и си изхвърли костюма, понамирисва.
Николайчо, написах коментара в 00:52 часа, но ти ще го прочетеш по време на работа!!! Абсолютно съм убеден в това.
P.S. Различните мнения трябва да се поощряват, та нали аз току що написах това. НО АЗ НЕ ПООЩРЯВАМ ТВОЕТО!
Pingback: myhappypond.com » Blog Archive » Цветът на кожата