Говори със себе си
Всички знаем какво негативно значение се влага в израза “Говоря си сам”.
А защо е така, при положение, че всеки един от нас всеки ден в определени моменти си говори сам. А да не говорим колко често шофьорите псуват сами в колата си, нима онзи идиот дето ги е засякъл, чува, че го псуват?
Не си мислете, че за вас не се отнася.
Днес не сте ли си казали нещо от сорта на:
Какво ще правя сега?
Това как да го направя?
Няма да мога.
Не мога.
По дяволите.
Не може да бъде.
Не е истина.
Страх ме е.
Какво ще стане!?
Ама че съм патка!
Какъв идиот съм само!
Не ми върви и това си е.
Какъв съм карък.
Такава ми била съдбата.
Какво направих!
Забелязвате ли само колко отрицателни са всички тези разговори със себе си? В тях ние постоянно се упрекваме, обиждаме и подценяваме. Защо мразим толкова силно себе си, защо сме толкова строги съдници на самите себе си. Не някой друг, а ние самите се втълпяваме ежедневно как не можем, не ни е по силите, колко сме глупави и как нямаме късмет. Повтаряме, повтаряме и накрая започваме да си вярваме и наистина ставаме такива. Не знам, дали подсъзнанието може всичко, но определено може да сломи духа и самочувствието ни “благодарение” на подобни негативни фразички, които употребяваме всеки ден.
Какво можем да направим, за да завържем позитивен разговор със себе си?
Може би, първо трябва напълно да отстраним гореспоменатите изрази и техните подобни. Някои от тях спокойно можем да ги заменим с положителни, утвърждаващи и насърчаващи думи.
Вместо да повтаряме “Не мога”, да кажем “Защо да не мога? Аз мога”.
Вместо да зацикляме над стресиращото “Какво ще правя сега?”, да си кажем “Така, да видим какви възможности имам и как да ги използвам по най-добрия начин.”
“Какъв съм идиот/патка” – “Случва се на всеки. Никой не е застрахован от грешки, следващият път ще го имам предвид.”
И така нататък. Всеки човек сам за себе си може най-добре да открие подходящите насърчителни слова, които да го окуражат и да го извадят от отрицателните мисли, които го влекат надолу.
След като вече сме спрели негативните разговори, нека да дадем път и на положителните констатации и оценки, които можем да дадем на самите нас. Всички знаем, че когато крещим на детето, критикуваме го за слабите му оценки и му повтаряме, че е глупаво, то продължава да бъде такова, а някой път положението дори се влошава. А когато го окуражаваме и не пропускаме да го похвалим за всеки малък успех, дори за това, че си е подредило стаята, например, то става още по-прилежно и старателно. За да успее, човек има нужда от насърчаване и подкрепа, а не от непрестанна, безпощадна критика. Когато направим нещо, от което сме доволни; когато постигнем някакъв успех, дори и малък в очите на другите, но съществен за нас, защо да не се похвалим? Да си кажем “Браво, справих се страхотно!” или “Имам страхотна воля! Смъкнах 5 килограма и сега изглеждам фантастично” или….. вие си знаете най-добре кои са силните ви страни, които си заслужава да похвалите.
Не мога да гаранирам, че като почнем да си говорим утвърждаващо и насърчаващо, изведнъж целият ни живот ще се промени и ще станем безумно щастливи, но съм сигурна, че ежедневието ни ще минава по-леко и спокойно; че ще бъдем по-уверени в способностите си е що постигаме по-лесно целите си. Все пак, нищо не ни пречи да опитаме и нищо не можем да загубим.
Още за Щастието:
ЩАСТИЕТО Е НА ВЪРХА НА ОПАШКАТА НИ
ВИСОКИТЕ ХОРА БИЛИ ПО-ЩАСТЛИВИ?
ТЕЛЕВИЗИОННАТА ДИЕТА И ЩАСТИЕТО
Още за Общуването:
КАК ДА ЗАПОЧНЕМ РАЗГОВОР, КОГАТО НЯМА КАКВО ДА КАЖЕМ
ИНТЕРЕСНИ ТЕЗИ ЗА РАЗГОВОР
КАК ДА РЕАГИРАМЕ НА ПОДАРЪК, КОТО НЕ НИ ХАРЕСВА
КАК ДА Й КАЖЕМ, ЧЕ НЕ Я ХАРЕСВАМЕ
Харесва ми
