Портретът
на българската продавачка
Когато бях малка на продавачките им казвахме магазинерки, после станаха продавачки, а най-после – продавач-консултантки. Тази мръсна дума консултант я вклиниха и към професията на редовата продавачка. Тя не просто подава и прибира парите ти, тя те консултира. И в 90% от случаите тотално неадекватно, защото клиентът, който е решил да отиде до магазина и да си купи точно определена стока, предварително е проучил възможностите и на конкурентите и е направил своя избор. А продавач-консултантката дори не знае броя и имената на артикулите, за които прави консултации.
Понеже мисълта ми отхвръкна към консултантската тема, вместо към продаваческата, ще ви кажа любимия ми виц, преди да продължа с портретът на съвременната българска продавачка.
Пасе си един дядо овцете високо в планината и пред него спира модерна кола, от която излиза нахъсан младеж в костюм и му казва:
- Дядо, ако позная колко точно овце има в твоето стадо, ще ми дадеш ли една овца?
- Добре, синко.
Младежът изважда телефони, айфони, лаптоп и всякакви чудеса на съвременните високи технологии, прави сателитна снимка на стадото и почва да брои овцете.
- Дядо, ти имаш точно 147 овце.
- Така е. Вземи това, което искаше.
Младежът натоварва едно животно и тъкмо да потегли, дядото го спира и му казва:
- Момче, а ако аз позная ти какво работиш, ще ми върнеш ли животното?
Консултантът се подсмихнал под мустак и си казал на ум “Ще познае ама друг път”, пък му отговорил:
- Добре, дядо.
- Ти си консултант – казал овчарят
- Как позна? – изумен възкликнал консултантът
- Ами много просто. Първо – идваш, никой не те е викал. Второ – казваш ми нещо, което аз прекрасно знам. Трето – от всичките овце в стадото, ти взе кучето.
Ей такива са и продавач-консултантките. Не могат да различат куче от овца.
Но да направя най-после портрета им, който се мъдри в моята глава.
- Продавачката се нуждае от поне един час подготовка преди да отиде на работа. Външният й вид трябва да е изряден – грим с тонове, маникюр, педикюр, прическа. Не се знае откъде ще изскочи заекът. Точно днес може да влезе някой важен и заможен господин да купи подарък за рождения ден на майка си, а тя да премрежи поглед и да го омае. Той ще се влюби в нея и ще заживеят щастливо, а тя ще презира продаваческата професия и ще се държи максимално арогантно с бившите си колежки, които не са успели да се пласират успешно на пазара. Какви продавачки, себе си не могат да продадат!
- Първата работа на продавачката преди да отвори магазина е да си купи кафе в пластмасова чашка и после със ситни крачки и кънтящи токчета да забърза към дюкяна.
- Времето в магазина минава бавно, но пък може да си доизпили ноктите и да си дооформи веждите на щанда.
- На обяд да разтвори дисагите и да се наяде с хляб и кренвирш.
- След обяд пък е момента за чоплене на семки – слънчогледови или тиквени. Чопленето отново става на щанда посредством орловите маникюри, декорирани с шарени картинки.
- През цялото време, на определени интервали излиза във фас и клю пауза с продавачката от съседния магазин. За една цигара време, могат да се обсъдят поне преминаващите жени, а в следващите паузи – шефовете, заплатите, мъжете и т.н.
- Продавачките се делят на два типа – преследвачки и непукистки. Преследвачките ви гонят като империалист из магазина. Те са винаги на половин крачка от вас и ви дишат постоянно във врата. Задушават ви докато не купите нещо и постоянно ви подсещат, че ако си харесате нещо, можете да премерите. Непукистките си седят пред магазина и си пафкат цигарки или си разказват турския сериал и въобще не им дреме за вас, за стоката и за оборота. Лъжат шефа, че работят, а той ги лъже, че им плаща и си живеят в страхотна симбиоза.
- Продавачките в хранителните магазини имат основна задача да ви метнат в грамажа и сметката. В противен случай би им било обидно, ако не могат да ударят кьоравото.
- Така наречените аптекарки всъщност не са точно продавачки, понеже са фармацевти, но така или иначе и те продават лекарства. Те са по-висша класа и никога няма да ги видите да чоплят семки или да ядат на щанда, но пък онзи ден ги чух в следния диалог пред мене – редовата клиентка, без изобщо да се смущават:
- Днеска е слаба работа, никой нищо не купува.
- Еми още не са взели заплатите хората.
- Тези дни като вземат парите, ще вдигнем оборота.
Полезни съвети за купувачите:
1. Никога не прекъсвайте продавачката, която е във фас пауза. Дори не се приближавайте до вратата на магазина, пред който се е кордисала. Така ще я накарате да се почувства гузна и току-виж да влезе след вас, цигарата й да дими на вън напразно.
2. Никога не питайте нещо продавачката, която чопли семки. Тъкмо се е засолила приятно. Нали знаете, куче, което яде, не се закачи, че може да ви се изблещи насреща и да ви ухапе.
3. Винаги поздравявайте продавачката. Тя е много важна брънка в търговската верига. Ако пропуснете да я поздравите, тя завинаги ще си намери оправдание за лошото си държане спрямо вас и пред всички съседни продавачки ще ви обяви за невъзпитана, грозна и надута селянка.
4. Никога не очаквайте продавачката да ви поздрави, за да не се разочаровате. Ако някоя да ви поздрави с половин уста, това е истинско знамение и трябва да я похвалите на шефовете, да й вдигнат малко незаслужено ниската заплата.
5. Никога не прекъсвайте продавачката, когато говори по телефона с майка си или приятелките си. Има много важни женски работи, които не търпят чакане и трябва да се споделят. Така че, изчакайте, ако обичате.
6. Никога не прекъсвайте продавачка от Beauty зоната, която в момента се маже с фон дьо тен или си извива миглите. Трай, бабо, за хубост. И се правете, че не я забелязвате докато се пръска с всички парфюми, тя за вас го прави, за да може да ви консултира после.
7. Никога не излизайте с празни ръце от магазина. Ще ви застреля с поглед още преди да сте се изнизали и ще последва дружно застрелване с поглед от нейните колежки.
Харесва ми

Чудно!
Точно така :)…съветите са много useful :)
Pingback: myhappypond.com » Blog Archive » Да дам ли или да не дам