- Снимка: Crestock Stock Photography
Бабите и дядовците ни ли са били вмирисани или ние сме започнали да се вмирисваме толкова много, че да използваме цял арсенал от ароматизирани продукти?
Ароматите са навсякъде, така са проникнали на всеки квадратен сантиметър, че понякога ми се замайва главата от тези благоухания. Опитвам се да си изброя всички продукти, които имат за цел да ухаят или пък уханието им е просто една екстра повече към основното предназначение.
Препаратът за миене на съдове мирише на лимон.
Прахът за пране ухае на пролет, но това не ми стига. Трябва ми и омекотител, който уж омекотява, ама по-важното е да ароматизира дрехите с дъх на роза.
В банята има гел-ароматизатор, отделно и спрей, който мирише на борова гора.
Течния сапун ухае на кокос. Водата за уста – на
мента, разбира се.
Белината! Ах и белината си има аромат “дъждовни капки”.
Препарата за почистване на WC пък мирише на теменужки.
Тоалетната хартия ухае и тя на някакви цветя.
Кърпичките за нос благоухаят портокалово.
Мокрите кърпички са пропити с розов аромат.
Душ гелът мирише на кашмир, ако се чудите как мирише кашмира – купете си като моя душ гел.
Лосиона за тяло е с аромат на бадем.
Кремът за крака издава лимоново – ментов аромат.
Имам и дезодорант за крака, който мирише също приятно. Не знам на какво. Дори не го използвам този дезодорант, защото явно краката ми не са така вмирисани, че да трябва да ги пръскам със ароматизиращ спрей. Ама консуматор с промит мозък – ароматерапия навсякъде!
Ароматерапия в кухнята.
Ароматерапия в пералнята.
Ароматерапия в банята.
Ароматерапия в хола – арома свещи, арома лампи, арома сухи цветя;
Аромотерапия за тялото – ей тука вече става страшно! То не са парфюми, то не са дезодоранти, то не са млека, масла, лосиони, спрейове, кремове и какво ли още не с аромат на каквото си пожелаеш.
После се чудя защо ме боли главата. От благоухания!
Да не си помислите, че хуля цялата тази благоуханна индустрия и този благоуханен живот, в който сме се потопили. Не! Напротив – обожавам го. Обичам да ми мирише на хубаво.
Акъла не ми го побира как са миришели хората преди 100 години – без омекотители, без ароматизатори, без ароматизатор за каруца, който да мирише на “нова кола”.
Същият този акъл не ми ги побира и всички тези изкуствени аромати, които го бомбардират от всякъде. Какво да се прави – няма угодия :)
Харесва ми
My Happy pond , много подобни такива въпроси и аз си задавам, например с какво са си миели чиниите… Статията ти е много интересна…какво ще правим без аромотерапията?
Миришели са на хора, не на химия! :)
Повяевай ми – след още 100 години ще се чудят на нас ;))))
исках да кажа повярвай* :-)
Аз си мисля, че каквото и да са правили са живеели много по необременяващо от колото ние сега :)
Ооо, със сигурност ще ни се чудят :) Но, може би, ще чудят как сме живели сред толкова много изкуствени миризми.
Ами със химия, бавно , но сигурно си поунищожихме планетата май….!Но пък иначе ни е ароматно !
А всъщност във Версай няма тоалетни и бани, оттам сигурно са тръгнали многото фусти на роклите и парфюмите…..
Нали са имали ароматни масла от билки и други растения сигурно с това са ароматизирали стаите и телата си примерно.Но за останалото незнам трябва да се направи един бърз исторически research по въпроса:)
Pingback: myhappypond.com » Blog Archive » Ricci Ricci