Харесва ми
Сентендре (Szentendre) – Свети Андрей
- Гледка от алеята за разходки покрай ръкава на река Дунав
Встрани от внушителния разкош и огромните мостове на Будапеща, само на 20 км се намира малкото старинно градче наречено Сентендре. Селището, разположено на един от ръкавите на Дунав, води началото си още от Римски времена, а от 15 век се счита за сборище на сръбските бегълци, избягали от турците в Унгария.
По-интересен за нас българите, обаче, е фактът, че според историците, през Средновековието в Сентендре и покрайнините му са живеели значителен брой българи. Това се споменава и от сръбския учител и игумен Стефан, който през 17 век отбелязва, че някои хора наричат селището Болгария. В Сендендре е имало цял квартал български изселници от Чипровци, а тяхната църква са наричали просто “Чипровска”.
Всъщност, 88% от населението на Сентендре е било славянско: сърби, българи, словенци, хървати; а в градчето са разпилени множество малки, църкви и параклиси, повечето от които – православни.
В началото на 20 в. градчето става любимо на младите артисти и се превръща в арт убежище за много творци в областта на приложните и изящните изкуства. Поради тази причина, в градчето можете да посетите множество галерии и музеи, включително на емблематичната, унгарска майсторка на керамика – Маргит Ковач. Но дори и само да се поразходите из тесните, калдъръмени улички, пак ще се потопите в магнетичната, артистична атмосфера благодарение на малките магазинчета с пъстри керамични и дървени сувенири; везани кърпи и шарени възглавници.
- Тези шевици подозрително приличат на нашенските :)
А на малкия, кръгъл площад има достатъчно традиционни ресторантчета, които да ви нагостят с горещ гулаш, поднесен с паста от лют, червен пипер. Гулашът се сервира в метални канчета, закачени на стойка, под които сервитьорът запалва спирт и така огънят да поддържа топъл гулаша.
- Традиционно поднесен, унгарски гулаш
- Шарени туршийки, подредени като декорация по первазите на заведенията
Друго местенце:
ЕЗЕРОТО ВЬОРТ (ВЬОРТЕРЗЕЕ) В АВСТРИЯ
СНИМКИ ОТ БУДАПЕЩА В БЛОГА НА ЕМО
Рибните кули састрахотно място :)
Да – прав си, и гледката от тях също е уникална :)
Много хубаво изглежда, типичното “заспало” малко градче. Спокойствие.
Ще пусна малко от мойте снимки, можем да направим тематични публикации например Рибните кули, като аз мога да направя препратка към твоя сайт.
Добре! Като пуснеш за Рибните, ще ги линкна от моето Сентендре :)
Супер :)
Между другото трушиите на Унгарците с чушки са много хубави.
Ами сигурно, но аз не съм ги опитвала, не обичам много много туршии. Обаче ми харесва как изглеждат – едни такива шаренички :)
Pingback: myhappypond.com » Blog Archive » От Комо към Лугано