Харесва ми
Защо първоначалната паника е най-добрият ми стимулатор, когато имам много работа?
Всички казват, че за да може човек да работи качествено и бързо, не трябва да се паникьосва, защото паниката може да доведе само до още повече объркване и безизходица. Когато човек се стресирал, не можел да мисли и да се организира. Моят опит, обаче, показва, че първоначалното ми паникьосване, когато ми се изсипе трудна задача за кратък срок, повече ми помага, отколкото вреди. Не просто ми помага, направо ме мобилизира и организира.
Как става това в 2 стъпки:
1. Разглеждам щателно и подробно обема на работата.
Казвам си: “Ужас! Страшно много е, как ще успея със срока, абсурд!”. Но какво всъщност се получава – това е само една провокация и една подкана да се мобилизирам и организирам. Вече съм се запознала с всичко, което трябва да свърша, не стоя пред неизвестно, а човек се плаши най-много от неизвестността. Когато съм видяла обстойно какво точно ще трябва да направя, аз вече съм започнала да работя, първата стъпка е направена. Този стрес от възклицанието ми “Ужас” е просто, за да ме накара да завърша проекта за още по-кратък срок от определения. Ей така, за себе си, за да съм спокойна, че всичко е наред, защото си падам малко неспокойна ако нещата дори и лееееко закъсняват.
2. Успокоявам се тотално като старо непотрепващо езеро.
Мисля и анализирам ситуацията спокойно и хладнокръвно. Без напрежение, без притеснение, без нерви. В главата ми има три въпроса, които да си изясня и да свърша, три въпроса, подобни на тези от математика за втори клас: дадено, търси се, как ще се намери/осъществи.
3. Планът – моя неизменен съдружник
Ако искате да се провалите или да успеете с цената на скъсани нерви (не е задължително да са вашите, можете спокойно да скъсате нервите на околните) – не си правете план на работата. Понеже, нито обичам да се провалям, нито нервите са ми в излишък, обичам да си правя план и разпределение на задачите. Имам си един страхотен голям тефтер със спирала, на който обожавам да си записвам задачки, идеи, да си драскам и рисувам. Колкото по-детайлен е планът, толкова повече ми помага. Самият план е един вид проучване и подготвяне на работата, понякога съставянето на план за работа е половината от работата. Моите планове са доста илюстративни – със схеми, графики, понякога с цветове, въобще съставянето на плана е удоволствие – хем не е супер напрежение, хем е творческо занимание, хем, на всичкото отгоре, преполовява работата. Когато планирам работата, я раздробявам на по-малки задачи и им поставям срокове. Справя ли се с задачката, я отмятам в тефтера и се изпълвам със задоволство. А ако отметна предварително някоя задача, самодоволството ми нараства неимоверно, но не си казвам: “Сега заслужаваш почивка, а напротив – щом успя да свършиш едно нещо повече от предвиденото, значи ще можеш да се справиш и с още едно.”
И така, както казват комунистите, в повечето случаи преизпълнявам плана и когато вече не е останало нищо за отмятаме си почивам блажено и доволно.
ЧЕТИРИ БИЗНЕС-НАЧИНАНИЯ, КОИТО НЕ ИЗИСКВАТ ГОЛЕМИ ИНВЕСТИЦИИ
ИНДИЙСКАТА БИЗНЕС-ДАМА ШАХНАЗ ХЮСЕЙН
ХУБАВО, ЕВТИНО И АКО МОЖЕ – ВЕДНАГА
ДА СЕ СПРАВИМ СЪС СТРЕСА И ПРИСТЪПИТЕ НА ПАНИКАТА
Когато имаш дадено е добре. В някой от случайте, когато се иска някакъв резултат, но той не е добре формулиран се създава предпоставка за провал на цялото начинание.
Ооо с такива случаи изобщо не се захващам, докато не се изясни заданието. А изясняването на “даденото” доста често не е лесно, защото много хора не знаят какво искат или си променят желанията през 5 минути.
Не се стърпях да напиша една реплика като видях заглавието… Don’t panic! :)
Да се научиш да владееш емоциите си е трудно…
Трудно е, но не е невъзможно :)