Бяло одеяло
Зимата уж е тук и уж не е. Наближават празниците, текат последните дни на годината, а снегът още се бави нерешително и се двоуми дали да поръси своята искряща белота над оръфания и мрачен пейзаж. Не стига, че е студено и безрадостно, а е и мръсно сиво. С нетърпение чакам да се завием със снежното, бяло одеяло на зимата. От него лъха сякаш на чистота и непоквареност, които, иначе, така отчаяно ни липсват.
*
**
*
Когато е бяло, дишам някак си по-леко.
Но истинско бяло – естествено, снежно.
Без белина, без перхидрол – покрай тях се диша трудно и неприятно.
*** * ******* *** * ** **** * ***** ** * *** ** *
***
И не ми идва прекалено стерилно, и не ми идва прекалено бяло, и не ми идва прекалено заслепяващо, ако ще ме питате това. Предпочитам белотата пред калта, предпочитам снега да я стегне и да не й дава да се разнася и цапа. Даже си мисля, че ще трябва да направим по едни снежни дрехи на всичките ни политици и служителите в министерствата – да се белнат и те като едни прелестни снежни човеци и Снежанки преди калта им да е проникнала и в последните бели мисли на хората.
Харесва ми
И аз така искам, но калта е толкова много, че трябва да вали с години!
Четеш ми мислите :-)
То хубаво да се завием в снежно, бяло одеяло, ама нали знаеш какво ще стане по пътищата…хаос ! Щом още в събота при 5 снежинки, на всеки метър имаше катастрофи….Ох, иначе обичам снега много, но по пистите….вярно, че ще ни скрие мръсотията, ама пък не може ни скри манталитета Ганьовски.
Пепеляшка
Обожавам през зимата да съм сред природата, но на по затънтени места, където да няма много хора :)
Аквичке :)
Пепеляшке, мечтая си само…и си представям. Гнилото и със злато да го покриеш, то пак ще мирише.
Емо, зимата в някоя хижичка с чаша чай, а през прозореца – приказна, бяла природа – хич не звучи лошо :)
Pingback: myhappypond.com » Blog Archive » Защо снегът е бял?
Не вярвах, че все още има хора, които да обичат красотата и чистотата на природата. Много добра статия, браво! Поздрави!