Колко е тъжно след празниците
~~~~
Колко е тъжно след празниците. Еуфорията идва и си отива, а ежедневието отново ни сграбчва в злободневните си хватки. Някъде из къщи все още проблясва украса, която в празничните дни ни се е струвала толкова пищна и радостна, а сега с тъга ни припомня, че времето й вече е минало и трябва да приберем обратно в шкафа, където да поспи още една година и да се се събуди за следващата нова година.
С какво нетърпение и въодушевление чакаме тези дни, когато в ръцете ни заискряват играчки и гирлянди, когато коледната звезда е омагьосващо червена и кадифена, когато мирише на меденки, когато блещукат позлатени свещи.
С каква униние и нежелание снемам всички тези декорации и с какво снизхождение се обръщам към себе си и се питам – как може тези финтифлюшки, кичозни в голямата си част, да ти създават настроение, а после като ги прибираш, да ти го помрачават така безмилостно?
Коледната звезда стърчи почти олисяла и се чуди дали ще успея да я отгледам до следващата година, когато пак да облече червеното си наметало.
Нищо не й обещавам.
Нищо не обещавам и на себе си, защото обещания не давам лесно – само когато съм абсолютно сигурна, че ще ги изпълня. Как може да й обещая, че ще е жива догодина? Нима животът й е в моите ръце и може ли изобщо животът да бъде в нечии ръце?
Не мразя клишетата, защото работят, защото са верни, защото достигат до всички. Затова ще завърша поста си с едно изтъркано клише-призив за щастие в настоящето:
Да се радваме на живота докато го има, докато сме тук!
И да благодарим, че всяка сутрин се събуждаме ние и близките ни!
Да се наслаждаваме на всяка усмивка, на всеки слънчев лъч, не всеки дъждовен ден, на всяка чаша кафе, защото човек никога не знае дали не са му последни.
Животът е крехък, крехък и чуплив като новогодишна играчка.
Пазете го внимателно, защото от елхата на живота – всеки от нас разполага само с една единствена играчка.
Харесва ми
Все едно си прочела моите мисли, но едва ли аз щях да ги изрека така нежно, носталгично и оптимистично едновремено….Благодаря ти за чисто човешките мигоме, които имам при теб !
Хубава и спорна седмица !
И греби с пълни шепи от живота….
Пепеляшка
Пепеляшка, по същия уютен начин се чувствам аз, а предполагам и всички други, в твоя прекрасен, цветен блог. От сърце ти желая още повече цветни и щастливи мигове!
не, не е клише, защото е много истинск- от елхата на живота всеки от нас разполага само с една, единствена играчка.Но да не забравяме, че всички играчки заедно правят красива елхата. Поздрави от мен, ЩАСТЛИВО ЕЗЕРЦЕ !
Pingback: myhappypond.com » Blog Archive » Как да носим перли