The Book of Eli– този филм можете да си го спестите

Недомислен екшън с объркани подробности и изтъркани философски напъни

Напоследък избягвам да ходя на кино, по –точно на масови, касови филми, защото все оставам разочарована, раздразнена, а на някои от филмите си случва да изляза преди тотално да са ме полели с помията си. Но нямаше как да откажа този път на инициативната група за гледане на “Книгата на Илай”. Не може все да се цепиш от колектива, нали си социална овца. Прочетох резюмето и гледах трейлъра и тръгнах с критична, подозрителна нагласа. Иска ми се да спомена, че не съм толкова запъната и предубежденията ми могат да бъдат стопени ако в крайна сметка се окажат неоснователни и грешни. С “Книгата на Илай”, обаче, не стана така и държа да ви поясня защо, за да не си губите времето и вие ако ви притиснат да гледате това недоразумение.

Още като си купувахме билетите ни подариха по едно мини пакетче фитнес корнфлейкс, което може би трябваше да бъде предварително извинение и компенсация от страна на Арена и реклама на Нестле. След филма вече си мислех, че към тази компенсация щеше да бъде добре да ни добавят и по едни батерии, малка минерална вода и клечки за уши, например. По-нататък ще ви стане ясно защо.

Филмът започва мрачно и брутално от самото начало, когато Дензел Уошингътн в ролята на Илай повали със стрела едно ужасно грозно същество, наподобяващо котка, а по-късно го изпече и изяде. Чак накрая, след хиляди битки, стрели, ножове и пукот, се разбира, че Илай всъщност е сляп, но това не му пречи да се прицелва с поразителна точност, както и да вижда на дисплея на ай пода си, че батерията му свършва, а откъде се захранва 30 години тази батерия е отделен въпрос, който ме почовърка.

Но пак започнах отзад напред, затова ще се опитам да резюмирам в няколко изречения баналния сюжет.

Преди 30 години на Земята е се е случил огромен катаклизъм и слънцето е изгорило хора, сгради, природа. Постапокалиптичната картина е графитено-кафеникава, безлюдна, суха и опасна. Илай е скитник с мисия, който броди из безлюдни полета, търсейки Запад-а, където да отнесе последния останал екземпляр от Библията и така да спаси човечеството. По пътя си се натъква на ръждясали табели, разбойнически банди, пропаднали мостове. По едно време попада в нововъзникващ град, който всъщност се опитва да възкръсне на мястото на останките от предишния град, преди експлозията. Господарят на града – Карнеги (в ролята – Гари Олдман) търси под дърво и камък книгата, която Илай притежава, за да може с нейна помощ да подчини успешно хората в бъдещите градове, които планира да създаде. За да може, разпространявайки съдържанието на Библията да ги накара да изпълняват заветите й и да го слушат и да му се подчиняват, така както е било преди голямата слънчева експлозия. С изключения на властелинът и неговата сляпа жена, всички хора в града са родени след експлозията и не знаят какво е било преди. А, да – има още един възрастен със спомени от миналото – инженерът, който по незнаен начин успява да зареди батериите на ай пода на Илай. Срещу тази услуга, той получава безценна мокра кърпичка от KFC, която не мога да си обясня как за 30 години не е изсъхнала, при положение, че по моите наблюдения мокрите кърпички остават мокри максимум една година. На Илай пък му наливат драгоценната вода срещу едни ръкавици и едно мострено 30-годишно шампоанче, което въпреки възрастта си ухае на прекрасен парфюм. Най-странното е, че продуцентите не бяха намерили рекламодател за тази сцена, очаквах поне да има надпис Head&Shoulders или Wash&Go. Иначе от Puma си бяха платили за реклама – голям надпис на една порутена сграда.

Илай е непобедим и изкусен боец, защитен сякаш от някаква външна сила, която не позволява нито да бъде уцелен, нито повален. Той винаги е нащрек и надушва опасностите от далече. Въпреки това, лошият Карнеги и бандата му успяват да му отнемат безценната книга и да го ранят жестоко, но той не губи своята вяра и продължа да върви по пътя си на Запад. Май нямаше да стигне ако красивата дъщеря Солара (в ролята – Мила Кунис) на сляпата жена на Карнеги, не го беше закарала с допотопния камион, който вървеше безотказно и горивото му не свършваше. Тук е мястото да спомена колко красива беше тази актриса, какви хубави Ray Ban очила имаше и как добре беше облечена на фона на цялата мизерия и опърпаност на другите, които се радваха на един шал и едни ръкавици. Солара трябваше да бъде на около 20 години, но това не попречи на Илай да й каже: “Добре, че при големия взрив си се била скрила под земята, за да си жива сега.” Нищо, че тя е родена десет години след въпросната катастрофа.

В крайна сметка филмът завъшва с хепи енд, разбира се. Илай успява да издиктува свещената книга на един възрастен библиотекар и предава Богу дух.

Новозараждащото се общество е спасено духовно, получавайки Библията.

Това изобщо няма да го коментирам, защото за мен лично тази книга не е свещена. Не знам, дали филмът би се харесал и на ревностните християни, защото е брутално напълнен с насилие, канибализъм и ниски страсти.

Накрая само ще кажа, че музиката към филма наистина ми хареса.

Видахте ли:

СНИМКИ ОТ ФИЛМА “КОКО ПРЕДИ ШАНЕЛ”

Харесва ми

Харесва ми

Daniемо