Харесва ми
ПИСМО ОТБЛИЗО
Мила мамо, недей ме упреква,
че съм някога лош, немарлив!
Аз се връщам от много далеко!
Аз се връщам помръкнал, но жив!
Аз се връщам понякога смръщен,
аз се връщам понякога зъл!
Аз пътувам, дори да съм в къщи…
Ти попитай отде съм дошъл,
ти попитай отде съм преминал,
колко обич и мъка съм сбрал!
Ти се сърдиш, че пак съм настинал,
а съм имал във джоба си шал.
Един шал, едно палто не стигат.
Във сърцето е целия хлад!
Във сърцето ми бури се вдигат -
моят път е през целия свят.
В моя път всяка радост се сбира,
в моя път има север и юг,
всеки просяк на пътя ме спира.
Аз съм там и когато съм тук.
Аз съм пътник! Затуй съм посърнал
и затуй съм понякога зъл.
Ти попитай отде съм се върнал,
ти попитай отде съм дошъл!
И сложи под главата ми рамо,
и вместо да ми даваш да ям,
дай ми малко надеждица, мамо,
та когато ме срещне измамен,
аз да имам какво да му дам!
Дамян Дамянов
Росица Кирилова – Най-добрата дума – мамо
Мими Иванова – Майчице свята
МАЙЧИНА ЛЮБОВ
Аз всичко съкруших, до сетнята мечта в сърцето,
и всичко угасих, до сетнята звезда в небето:
сред тишина и мрак политнах сетнем към леглото,
разтласкал вече с крак руини от добро-и-злото.
И рекох: сетен мра. Но ей продума в тишината,
ти, майчина любов, и ей застана в тъмнината
неспомнена пред мен: глава изправих в изненада,
повгледах се смутен и леден ужас ме облада.
Аз всичко съкруших, но ето всичко оживява
вдън твоите очи – и тям живее в глъбините;
аз всичко угасих, но ето всичко засиява
от бликнали лъчи, на твоя поглед от лъчите.
Аз с мисъл те допрях – и пулса ти навеки бие:
лицето ти видях, сърцето кой ще ми открие!…
На свет скрижал кивот за цялата вселена -
на смърт и на живот съзвучност, химна вдъхновена.
Аз всичко съкруших, но ти стоиш несъкрушима,
и всичко угасих, но ти блестиш неугасима:
загадка от гранит – по-непрозрачна то гранита,
и пламък страховит – и в пламък бездна страховита!
Пейо Яворов
МАЙЧИНА СЪЛЗА
Заръмоля дребен есенен дъждец. Жълтият листак в градината светна. Големите гроздови зърна под лозницата набъбнаха и кожицата им взе да се пука. Наведе моравото димитровче цветове над търкулнатото в шумата пукнато гърне. Сви се малкото птиче-лястовиче в дъното на гърнето и затрепера от студ и мъка. Всички си отидоха. Отлетяха на юг неговите две сестричета. Изгуби се майчицата му в топлите страни.
Кой ще го стопли в тая дъждовна нощ?
Оставиха го само в дъното на гърнето, защото беше сакато и не можеше да лети. През лятото избухна пожар в къщата, под чиято стряха майка му беше свила гнездо. Догато старата лястовичка смогна да грабне рожбата си от огъня, един въглен падна в гнездото и парна лястовичето по дясното крило. Голото пиле примря от болка. Когато се свести, то видя, че се намира в ново гнездо, а над него седи майка му с клюмнала глава. Най-напред се опита да раздвижи крилца, но не можа, защото дясното, изгореното крило беше изсъхнало.
Търкулна се лятото. Потъмняха гроздовите зърна. Пухнаха се пъпките на димитровчетата в градината. Почнаха да се събират лястовичките по телеграфните жици. Те се готвеха за път. Жиците заприличаха на броеници.
Една сутрин старата лястовичка смъкна своята саката рожба в градината и рече:
- Мило дете, ние днес ще заминем на юг. Ти не можеш да летиш. Затуй ще останеш тука, ето в онуй гърне съм ти нагласила мека перушина. Там ще лежиш. А когато огладнееш, излез навън и си клъвни нещо. Цялата градина е зарината с плод. Виж какво хубаво димитровче е склонило чело над входа на гърнето. Ти не тъгувай. Напролет ние пак ще се върнем.
- Благодаря, майчице, дето си се погрижила за мене! – промълви сакатото и за да скрие сълзите си, навря главица под крилото на майка си и притихна…
Всички си отидоха. Занизаха се мрачни дни. Заваля дребен дъждец. Наквасеното димитровче тежко отпусна цвят над гърнето. Една дъждовна капка се търкулна по най-долния листец на цвета и се нагласи да падне.
- Ах, колко съм уморена! – въздъхна тя.
- Откъде идеш? – попита любопитно лястовичето.
- Остави се. Голям път изминах. Ида от Великия океан. Там се родих. Аз не съм дъждовна капка. Аз съм сълза.
- Сълза ли? Каква сълза? – надигна се тревожно лястовичето.
- Майчина. Историята на моя живот е къса. Преди девет дена една уморена и насълзена лястовичка кацна върху мачтата на един голям океански параход. Аз стоях в дясното око на кахърната птичка. Океанът ревеше. Духаше силен вятър. С немощен глас продума лястовичката на вятъра:
- Братко ветре, когато ходиш над света, ако минеш през България, отбий се при моето сиротно пиле и му кажи да се пази от черния котак, който се върти в градината. Забравих да поръчам на рожбата си, когато тръгвах. Кажи му още, че моето сърце изсъхна от мъка…
- Къде е твоето лястовиче? – попита вятърът.
- Оставих го в едно пукнато гърне, търкулнато в градината, където цъфтят морави димитровчета.
Додето изрече тия думи старата лястовичка, аз се отроних от окото й. Вятърът ме грабна и ме понесе над света. Девет дена летях. Ето сега паднах на туй цвете. Колко съм уморена! Искам да капна и заспя…
Сърцето на сакатото лястовиче се обърна. Стана бърже, отвори човка и пое отмалялата майчина сълза.
- Благодаря ти, майчице! – прошепна то, легна си в перушината и заспа, затоплено от сълзата, сякаш беше под майчините си криле.
Ангел Каралийчев
Благодаря, за удоволствието :)
Усмихната седмица!
Честит Празник ;)
Честит празник!
Честит празник, мили блог приятелки! Желая ви озарени от усмивки лица, трепнещи от обич сърца и много сила да се справяте с житейските трудности! :)
Благодаря за сгряващите душите литературни редове (стихотворението на Дамяна Дамянов ме просълзи – това са редове, които само голям майстор може да напише). На кой са картините?
И честит празник на всички дами и на домакинята-вдъхновителка!
Augusta, много се радвам, че тези поетични редове и красиви картини са стоплили душата ти!
Картините са на Jasmin Aldin (под самите тях също има линкове към галерия с нейни произведения).
Желая ви усмивки и празнично настроение напук на лютата Баба Марта днес :)
Прекрасно! Щастливо езерце , прегръщам те с много обич и ти желая винаги да бъдеш щастливо езерце, в чийто води да идваме блажено да се къпем!
Миранда, :)))))