Comments on: Подлеза на СУ

By: Калин

Калин — Wed, 24 Mar 2010 07:06:47 +0000

И “вкусът на народа” е вкус:)

By: happypond

happypond — Tue, 23 Mar 2010 10:21:16 +0000

Augusta, права си – организацията и диструбуцията, както и рекламата ги прави успешни. Пък и вече името им само работи за тях, постигат повече продажби и успешни нови салони по-лесно. Въпреки това, продължавам да се чудя на сладкарския вкус на българина. Все пак, като ядеш торта искаш да получиш наслада за небцето, а не просто да преглъщаш сладко тесто и сметана….

Успешен и сладък ден и на теб, Augusta :)

By: Augusta

Augusta — Tue, 23 Mar 2010 08:51:41 +0000

Happypond, абсолютно на същото мнение съм като твоето. Тортите “Неделя” са посредствени, еднакви на вкус.
Но си мисля, че това не е кой знае какъв проблем – общо взето такива са тортите навсякъде. Успехът им според мен се дължи на това, че бизнесът е много добре организиран, добре рекламиран, сладкарниците им са с приятен интериор. Имат редовни доставки и наличности дори в понеделник сутрин (налага ми се да купувам всеки понеделник в годинатаслед Цветница и знам).
Наистина добрата идея е важна, но ако не е подплатена с желязна, добре смазана, перфектно работеща дистрибуция…

Спорен ден!:)

By: happypond

happypond — Tue, 23 Mar 2010 07:42:09 +0000

Ами там са си и останали – на домашно ниво. Честно да си призная, изобщо не ми харесват тортите на “Неделя” – прекалено сладки, прекалено “въздушни”, т.е. много обемни, но без концентриран, плътен вкус. Имам чувството, че блатовете на всичките е един и същ. Единствено ми харесва плодовата пита и това вероятно е заради самите плодове. Именно затова се чудя как са толкова успешни, след качеството им изобщо не е високо. Обаче, Григоре, явно са усетели вкуса на народа :)

By: Grigor Yovov

Grigor Yovov — Fri, 19 Mar 2010 09:04:31 +0000

И на мен ми беше инетерсно за “Неделя”. Преди време гледах предаване със един от собствениците- беше жена ( не си спомням как се казваше). Тя разказа акк с мъжа си са си правили торти вкъщи и са решили, че са толкова хубави, че могат да се продават успешно и отворили първата сладкарница.

Може би това е ключът при тях, често съм чувал хора да се захласват по стария домашен крем на баба например. Може би в техните торти има нещо от духа на домашно приготвените неща- щедростта в крема и глазурата, сочността на блатовете и т.н. Хората са се нагледали на производители, които пестят я от едното, я от другото. И когато припозначт собственото си качество в продукт или марка, собствениците са ударили джакпота :)

Последното ме разсмя, защотото се сетих за изгречение от напоследък нашумяла реклама “Когато усетиш вкуса на народа, тогава си хванал занаята в ръцете си” ;)))

By: happypond

happypond — Fri, 19 Mar 2010 08:09:17 +0000

Калине, условията за франчайзинг са ми горе-долу ясни и знам, че рекламата я спускат “отгоре”. Става въпрос за това, че примерно рекламната кампания за Балканите или за Източна Европа е една – специфична за региона и се снима в някоя от държавите, които обхваща. Не съм 100% сигурна, но мисля, че бяха снимали в Румъния миналата година. А са се състезавали и агенции от всички държави от района, но България не се е преборила.

А Григор си е много прав – човек първо трябва да се “засоли”, пък после евентулано се “подслажда” я с вафла, я с нещо друго :) Но така почвам да се замислям за сладкарниците…защо например “Неделя” успяха да станат толкова популярни и да се разпрострат из почти цялата страна?

By: Grigor Yovov

Grigor Yovov — Thu, 18 Mar 2010 11:31:01 +0000

Здравейте и от мен :)

Наистина мисля, че както по-горе myhappypod е отбелязала има разлика между хапване за десерт и основно такова. Дори да не става въпрос за хора с повече или по-малко възможности винаги местата с предложения за сандвичи, тостове и други солени неща са по-препълнени отколкото тези за десерти. Причината е мнго тривиална. Винаги за нещо сладко може да се използва парче шоколад, вафла или бонбон, но не така стой въпроса със задоволяването на нуждата от нещо солено.

Като цяло забелязвам, че в Бълагрия странно защо McDonalds се позват с особен тип престиж. До колкото знам в САЩ те са верига за бързо хапване на не чак толкова заможната прослойка на обществото, а тук в българия има доста по-евтини решения за хапване на крак и хората, които посещават McDonalds са обикновенно хора решили да отделят малко по-голям бюджет за хапване на крак от кокото на доста други места.

Дококото до Yogen Fruz не ги бях чувал, но определено ще ги опитам след това което прочетох :)

By: Калин

Калин — Thu, 18 Mar 2010 09:24:34 +0000

Рекламите на Макдоналдс идват отвън и няма как някоя бг агенция да ги прави. Това е политика на компанията дават се ресторантите на франчайзинг, а маркетинга и рекламата като стратегически функции се спускат отвън от централно ниво. Затова има и строги изисквания по отношение на облекло, приготвяне на храна, градуси на обработка, чистота, поведение на персонала, опаковка на храната, играчки. Смисълът на франчайзинга е ползването на марката (вече стабилно изградена) и организацията на бизнеса

By: Bia

Bia — Thu, 18 Mar 2010 08:37:28 +0000

Вчера го огледах, наистина е адски стерилно. Обичам семпли неща, но трябва да има и нещо, което да придава настроение на мястото.
Кога ще пробваме това смуути заедно?

By: happypond

happypond — Thu, 18 Mar 2010 08:20:54 +0000

Augusta, абсолютно си права, че рекламата на McDonald’s работи много добре и заведенията им са пълни. Това изобщо не го оспорвам. Доколкото съм чувала специално McDonald’s имат изключително строги правила за реклама с много изисквания и забрани от сорта на това, че храната в кадър не бива да е в близост до обувки и разни такива уж странни на пръв поглед решения. Още никоя българска агенция или поне българско представителство на чужда голяма агенция не се е преборила да заснеме реклама на McDonald’s. Според мен една от важните причини за успеха им се дължи на именно на това, което си споменала ти – “млади, модерни хора, които се забавляват, хапват, живеят интересно и активно.” Рекламата създава цялостно емоционално усещане за начин на живот, за отношение към света, за забавление. Подобна реклама е тази на кроасаните 7 days, която се появи наскоро. Даже вчера четох в http://www.gvtrend.com/2010/03/7-days.html че я бяха анализирали.
Що се отнася до цветовете, аз бих вкарала някакъв топъл акцент или поне един съвсем лек топъл нюанс на стените и тавана – да не са снежно бели. Може да се измисли нещо по-топло и с осветлението. Не случайно KFC и McDonal’s избират жълто, червено. Хората обичат да им е уютно, а не да се чувстват като в болница или лаборатория, а в това заведение (студено, бяло, чисто) се почувствах точно така, въпреки че ми хареса смуути-то.