Компютърен вЗОР

Дългите слънчеви дни заискряха ярко в очите ни и побързахме да се маскираме със слънчевите си очила къде от суета, къде от грижа за очите.

Истината е, че възприемаме слънчевите очила по-скоро като моден асксесоар, но благодарение на модните ни увлечения, предпазваме и очите си от вредните слънчеви лъчи.
С очилата, обаче, приключваме грижата за очите, въпреки че всички сме чували за упражненията за очи, но малцина ги изпълняват. А всъщност те са изключително необходими за всички офисни и неофисни работници, които по цял ден се взират пред монитора на компютъра.

Медиците са въвели нов “социален” термин, с който обозначават професионалната астенопия (умора на очите при продължително взиране на близко разстояние) – синдром на компютърното зрение. Освен уморените очи и отслабването на зрението, синдромът включва и други симптоми като главоболие, сухи, зачервени, парещи очи, замъглено или двойно виждане, трудно фокусиране, затруднение при разграничаване на цветовите нюанси, чувствителност към светлината и дори болки във врата и гърба, които не са никак странни като имаме предвид колко дълго време прекарваме в една поза пред монитора.
Статистиката сочи, че около 75% от компютърните потребители, страдат от синдрома на компютърното зрение поради лошо осветление в помещението или пък неудобно и непропорционални разположени работни столове, ниски бюра и височина на разположение на монитора.

Взирането във високоразположен монитор натоварва не само очите, а и гърба и врата, затова нивото му не бива да е по-високо от главата, а от очите ни е добре да бъде приблизително на една ръка разстояние. От друга страна, прекалено ниската маса/бюро ни карат да се прегърбваме и болките в гърба са отново на лице. Вече съществуват ергономични работни, компютърни станции, които да осигуряват на тялото максимален комфорт при продължителна работа. Разбира се, всяко тяло е различно, затова нечий чужд ергономичен комфорт, може изобщо да не е подходящ за нас. Нещо като с чуждите обувки 🙂

Добре осветеното помещение, без отблясъци в монитора е важно за очите, но светлината на монитора е от не по-малко значение. Добре е да намерим оптималната сила на осветеността на монитора, която хем да ни позволява да виждаме добре, хем да не е прекалено ярка. Тази настройка е пак индивидуална.

Разбира се, най-сигурният начин, че очите ни си почиват е на всеки час да ги откъсваме от монитора и да правим упражнения – мигане, кръгове –ляво-дясно, движения – горе-долу, взиране в далечна точка. Много облекчаващо действа ако закрием затворените си очи си с длани и останем така за 20-30 секунди, отпуснати и дишайки бавно и дълбоко. Смяната на фокуса също е  полезно упражнение за зрението: държим показалеца на няколко сантиметра от очите си и се фокусираме върху него; започваме бавно да го отдалечаваме като продължаваме да го следим с поглед; после си избираме далечна точка и я гледам няколко секунди и пак насочваме поглед към пръста, като започваме да го придвижваме в близката, изходна позиция.

Напълно ми е ясно, че повечето хора забравят, по-точно нямат навика да изпълняват подобни упражнения, но затова пък има създадени специални компютърни програмки (от сорта на eye rest reminder), които като си инсталирате и настроите индивидуално се грижат да ви “изключват” монитора на определен период от време и дори да ви покажат някои упражнения за разкършване на врата и гърба.

Слагам точка на поучителната очна публикация, защото една друга далечна точка в хоризонта на заоблаченото небе чака да й хвърля поглед 🙂