Емо, прав си, че тялото си дава сигнали, обаче не знам дали винаги. Казват, че навремето малки бебенца, болни от рахит, се обръщали към стената и почвали да ближат мазилката, защото имало някакви вещества в нея, явно някакви минерали, от които тялото им се нуждаело. Всъщност, това може и да е мит. Има обаче и друг момент – с въглехидратите например. Колкото повече захар ядем, толкова повече ни се яде сладко. И това не е защото тялото има реално нужда и полза от него, напротив. С водата е пак така – човек започва да чувства жажда едва когато вече е доста дехидратиран, не и преди това. От известно време почнах да пия съвсем съзнателно почти два пъти повече вода от преди. Резултатът е, че сега чувствам много по-често жажда. Не мога да го обясня, но явно тялото е свикнало с повече вода и по-бързо ми изпраща сигнал, че има нужда от нея.

Пепеляшка! В момента чета за спирулината и смятам да пусна по-късно нещичко за нея. Удивително е какво голямо количество лесно усвоими протеини се съдържат в това водорасло!

Привет, Дамяне,
много ми стана приятно, че ти е допаднал моя блог и си намерил полезни четива в него. Радвам се, че си извлякъл полза и от филма, защото аз също мисля, че е хубаво човек да го гледа, въпреки че има скрата користна цел – да си продават техните добавки.

За филма научих от теб и го гледах – какво да кажа, заслужаваше си. Помогна ми да си припомня доста неща за които бях чел преди време.
Въпреки, че някои моменти са доста преекспонирани, което си е характерно за американските филми, все пак в сърцевината си този филм предства много достоверни факти според мен. Най-малкото за това как се произвеждат повечето продукти в наши дни и на каква цена се преследва печалбата – определено мисля, че филма е ценен и го препоръчвам на интересуващите се от здравословното хранене.

Поздрави на авторката и посетителите на блога.