Ефектът на Дидро

Ефектът на Дидро или спираловидният модел на пазаруване по време на криза е като наклонена плоскост, по която се свлича лавина, която може да Ви вкара във финансови затруднения.

За първи път този термин е бил въведен през 1988 г. От Грант Мак Кракън – антрополог и изследовател на потребителското поведение. Ученият е назовал това явление на името на френския философ Дени Дидро (Denis Diderot 1713 – 1784), който пръв описва това поведение в своето философско съчинение Regrets sur ma vieille robe de chambre – Скърбене по моя стар халат.

Ефектът на Дидро е социално явление което се отнася до процеса на спираловидното потребление на продукти в резултат от неудовлетворението, настъпило у нас при сдобиването ни с нова вещ. Или с прости думи – купуваш си супер скъпа, маркова чанта, поставяш и редом до старото си палто и ботуши и ти става адски кофти от трагикомичната гледка. Тогава почваш трескаво да подменяш един по един и другите елементи в гардероба си.

Единият скъп предмет, било то купен собственоръчно или получен като подарък, те кара да смениш и “недостойните” му допълнения.

Постепенно терминът започва да се употребява в дискусиите относно природосъобразното, еко потребление и консумация на блага, за да се опише процеса, при който покупка или подарък довеждат до чувство за неудовлетвореност от съществуващите вещи или среда, което от своя страна провокира спираловиден модел на консумация с негативно психологическо и социално влияние.

Ефектът първо е бил описан в есето на Дидро “Скърбене по стария ми халат”, в което се разказва за един подарък – красив ален халат, който в крайна сметка вкарва притежателя си в дългове. Първоначално доволен от подаръка, по-късно Дидро съжалява дълбоко за новата си одежда. Сравнени с елегантния му нов халат, останалите му вещи започнали да му се струват безвкусни и той станал недоволен, че те не отговарят на елегантността и стила на новата му придобивка. Заменил стария си сламен стол с кресло, тапицирано с мароканска кожа; старото му бюро било сменено с ново, скъпо писалище; старите репродукции на картини, които обожавал, били заместени от нови, по-скъпи и т.н.

“Бях върховен господар на стария си халат, но станах роб на новия.”, пише Дидро.

По мои наблюдения най-често това явление се среща, когато хората започват да правят ремонти. Ремонти на колата, ремонти на къщата. Сменяш дограмата, обаче покрай “обръщането” на прозорците решаваш и да пребоядисаш стените и се оказва, че старите пердета не си пасват с новия, освежен цвят, затова сменяш и пердетата, но те пък, от своя страна, не се връзват с дамаската на дивана и с възглавниците и с покривката и с килима. А новия килим като че ли ще стои по-добре ако пода беше малко по-различен….