La dolce vita

14 thoughts on “La dolce vita”

  1. Позволи ми да не се съглася. Не виждам много разлика в двата типажа, които си описала. Животът ме е срещал с много жени – и такива, които градят самочувствието си с нова блузка от Terranova, и такива, които блестят в C’N’C. Общото между двата типа е, че си въобразяват, че това е начинът да се себеизразиш. Да оставим бедната (провинциална) студентка, за нея мога да кажа много, но не с агресия, а с тъга. Всъщност, може и да се върна на нея, не обещавам. Да вземем онова момиче със скъпото облекло, безупречен грим, нишов парфюм и премерени до безобразие действия. Тя е мила, без да е лигла; добродушна, без да е наивна и самоуверена, без да е агресивна. Звучи много хубаво, нали? Само дето е скучна, дяволски скучна. Еманация на жената, която не може да погледне по-далеч от новата колекция на Шанел, общуването с жени, които до съвършенство познават последните две коледни пудри на бранда, както и отдаването на артистични и интелектуални занимания – изложби, театър, европейско кино. Как да го нарека – гради образ, на който самата тя да се възхищава преди да заспи и да се радва на обществения си статут и присъствие. В очите на другите обаче дали е така? Дали някой друг, освен тя самата, се трогва от шаловете и? Или хората помнят думите и действията?
    Жената, която си струва да обичаш, е онази, която може да те разсмее. Ама истински и всякак. Да, да, знам, всички сме забавни. Но и на мъдри и поучителни слова всички сме способни.

    1. Тити, съгласна съм с теб, но смятам, че ти изгради трети типаж, който отчасти се припокрива с моя втори. Външните белези съм нахвърляла само за референция и съпоставка. Говоря за широкоскроената жена с интелект, харизма и богат вътрешен живот. Тя е трудна за издържане и не всеки може да си я позволи. Не се продава срещу ежесезонен абонамент за Шанел. Има нужда от равностоен партньор, а не просто от спонсор за сандалки в мола.

    2. Не ми се струва, че на вторият тип жена, която авторката описва изобщо би и пукало дали някой се трогва от шаловете и. Идеята, доколкото разбирам, е че тези жени нямат нужда от валидацията на стадото. Също така не виждам и противоречие между способността да разпознаеш последните модели на Шанел и в същото време да можеш да говориш свободно на тема театър, европейско кино и динамиката на пазарната икономика ;-)
      А способността да разсмиваш партньора си е хубава добавка към характера, но в никакъв случай не е най-важната за всички и всеки. Хората имат различни нужди.

  2. Чудесен пост,за жалост това е реалноста навсякъде не само в България.
    Жалко е,че наистина все по малко дами държат на собственото си аз!

  3. Интересна съпоставка. Все пак, никога няма само една гледна точка, щастието е различно за всеки и вече се замислям дали са верни приказките, че колкото по си посредствен, толкова си по-щастлив. Всичко е въпрос на избор, а ако евтините куклички от Студ. град кажат, че са нямали друг – значи не са заслужили друг.

    Само не мога да се съглася, че жената с главно Ж е трудна за издържана – тя не търси издръжка, а “подкрепа”. Ако случайно падне, защото е била прекалено истинска и търсеща. Да бъде подкрепена от рамо, което не зависи от това как точно се е подхлъзнала. Ето това е трудно, май…

    1. Ели, определено нямам предвид финансово издържане. Влагам смисъла, който ти разибраш + “да издържиш някого” – да го понесеш с всичките плюсове и минуси. Защото умния и увереният човек не се издържат лесно от слабите личности. Трябва да тежиш поне колкото него, за да има равновесие на люлката.

  4. Мен този пост ме забавлява! Як е! Чета го и припознавам себе си в чертите и на двата типа жени, че даже и на третия, който се завъртя из коментарите. Как сега да разбера коя съм! ;)

    Не мисля, че е тъжно, мисля, че е нормално. Винаги е имало различни типове хора, винаги и ще има. Винаги ще има хора, които да предизвикват интерес и такива, които искат да им подражават. В днешно време света е толкова открит и човек има толкова много достъп до информация и до “социални” контакти, че лесно се подхлъзва колко е популярен и търсен. А онази надежда за “нещо по-добро”, такова каквото гледаме по снимките във Фейсбук, красивите статии по блоговете, романтичните статии по женските списания, е в основата на това, да забравим собствения си живот и да преследваме “виртуалното”.

    Просто такъв си е живота, такива са ценностите на нашето време! :)

    1. Точно, Деси. Човекът е сложно същество и не би могъл да бъде категоризиран така елементарно и набутан в някакви типажи. Преливаш от един в друг, в определени периоди и ситуации реагираш като тип 1, друг път като тип 2. А типовете хич не са 2 и 3. Що се отнася до достъпа на информация, този уж така широк достъп…не ви ли се струва, че доста често виждаме това, което някой друг е решил да ни покаже. И правим неща машинално, само защото сме откраднали някакъв лесен шаблон наготово от списание, от медии?

      1. Да, напълно съм съгласна с това! Ние хората си търсим лесното, това което е вече сдъвкано и трябва само да се глътне. В момента манипулацията е на някакво свръх ниво! Но не знам дали е по-добре да се опитваме да излезем от клишето, да видим истинските неща (ако изобщо има истински неща) или просто да си живеем живота. Мисля си, че малко му трябва на човек да е щастлив и ако успее да се отърси от изкуствено създадените от обществото норми, ще може просто да си живее живота. Прекалено много хора постоянно се опитват да ти кажат как да го правиш: “10 начина да си намериш гадже”, “Как да се държим с шефа си, за да ни даде повишение” ( и то това са най-плоските примери). От малки още се опитват да ни наложат някакъв модел на поведение – “не се прави така”. Ама защо да не реша АЗ как да се прави!

        Но пък ако тръгнем да го мислим и да се задълбаваме, докъде ще стигнем….

        Ох, малко се отнасям аз на тази тема :D

        Ама и аз не знам какво да мисля още …. надявам се с възрастта да помъдрея и да ми се изяснят нещата! Или да ми станат още по-объркани :D :P

        1. “ако изобщо има истински неща”! Да, от самото раждане ни се внушава кое е хубаво, кое лошо, кое е грозно, кое е красиво и т.н. Кое е истинското и съществуват ли изобщо лични мисли и лични избори. Ние сме си попивателни и отразителни на света около нас, но си въобразяваме, че ние така мислим, че това е наше решение…ала-бала :)

  5. Обществото определено се опитва да те вкара в някакъв типаж. Аз поне като 18-годишна студентка в първи курс наистина много се интересувах от мнението на другите. През последните години осъзнах колко е важно да бъдеш индивид, да поемаш пълна отговорност за решенията си и, че другите винаги те гледат през криво огледало, виждат те през собствените си комплекси и амбиции и могат да ти внушат много грешна представа за това кой си. Мисля, че самите ние още осъзнаваме себе си и да грешиш и да се луташ е част от това да пораснеш, която никой не може да пропусне. За мен парите са дотолкова ценни доколкото ми дават свобода, а това някой да ти ги дава не ти дава свобода!

Напишете коментар