Четете ли?

10 коментара за “Четете ли?”

  1. Мога да ви допълня случките в библиотеката.
    – Добър ден. Търся книга.
    – Даа, попаднали сте на точното място!

    Ето още една, пак от библиотеката:
    – Добър ден. Имате ли Гьоте, на Фауст ?

    Ще се радвам ако някой сподели подобни случки, колекционирам ги.

    1. Благодаря за допълненията. Точно на място са :) Мисля, че всеки има поне по една-две подобни случки, които може да разкаже.

  2. Много добре казано, страхотна публикация! :)

  3. – Търся една книга. Ама шлифер ли беше, балтон ли беше?

    Да, за Шинел на Гогол става въпрос, не за Шанел.

    Ох, това просто ме разби!!

    Хубава публикация, харесва ми стилът ти… но… някак поне лично аз очаквам, когато критикуваш, да споделиш малко лични предпочитания по темата. Какво четеш, кога четеш, опитваш ли се да си в час с новите книги на “модерните автори”, за да не те хванат неподготвена по темата, или решаваш, че много малка част от бестселърите са добри и избягваш да си губиш времето с тях.

    1. Чак да критикувам – не, просто наблюдавам и описвам това, което виждам. Не съм споделила моите предпочитания, защото целта на поста не беше такава. Не съм от най-големите читанки, защото нямам време. Четенето изисква време не само за самото четене, а за размисъл над прочетеното. Чета предимно професионална литература в различни сфери и приложна психология. А за душата – много обичам разкази и повести (криминални и хумористични) на класически български и чужди автори. Обичам също книги за пътешествия и чужди култури. Изобщо не държа да съм в час с “модерните” автори на бест-селъри, защото по принцип съм леко встрани от поп културата. От време на време ми попадат и такива, де. Като тийнейджърката четях езотерика, но ми мина и подарих книгите на хора, на които им е интересна тематиката.
      А ти, Инна? Имаш ли любим жанр?

  4. За жанр… не бих казала. Определено най-много криминалета съм прочела, и то на Агата Кристи.
    Имам много автори, които трябва да проуча.
    Аз залагам на строго професионална литература в момента, че имам сесия след месец и учебници на английски/немски по 1260 страници ми стигат.
    Гледам уж да съм в час, но не прекалено. Не бях чела нищо на Коелю, прочетох “11 минути”, защото ми писна около мен да слушам “колко е гениален” и колко е “автор на манекенки”. Реших, че ми трябва собствен поглед. За последните 3 дни прочетох 6-те книги на “Академия за вампири” по същата причина :)
    Иначе следващите няколко книги в to-read листа ми са: “Невро-лингвистично програмиране”, “Конспирацията на богатите” (Робърт Кийосаки), “Шайка” (от политолога Антон Тодоров).
    За лятото съм решила да чета малко професионална литература на тема акции и борси + Стивън Кинг.

    От гледна точка на съвременна поезия – никаква ме няма, честно казано, но следя Добромир Банев във фейсбук – смайващо синеок юрист по образование, който пише поезия. Интересна смесица от таланти е този човек, надникни, ако ти е интересно.

    Много объркано стана, човек ще каже, че шизофрения ме гони, ама… близнашка му работа, можеш ли да му съсредоточиш вниманието върху един тип литература :D

  5. Ох, този Коелю. Всичките му книги съм прочела, но така и не ме впечатли. За мен той пише просто за пари, както и Робин Шарма. На Кийосаки по стечение на обстоятелствата имах доста книги и то по няколко от заглавие, но ги раздадох. От съвременните поети много харесвам така непопулярния Стефан Гечев. Можеш да намериш негови произведения онлайн. Иначе и турската вълна не ме подмина, но не в сериали, а със Елиф Шафак.

  6. Ах, Елиф Шафак, все се каня да хвърля едно око, мисля и на това да отделя време лятото. В читанката гледам, че има “Любов”. На английски или български си я чела?
    А за Робин Шарма изобщо не знаех, че пише, мислех, че само изнася прочувствени мотивационни речи, които не съм слушала, честно казано, за да звуча така иронично, ама самата идея да стоя и някой да ми говори високопарно с цел да ме мотивира, малко ми издиша…

    1. На Елиф Шафак четох “Черно мляко” на български, книжен вариант. Така обичам да чета книги – по старомодния начин :) Иначе, нямам нищо против мотиватори от сорта на Шарма, ако в крайна сметка успеят да те мотивират и да ти помогнат, т.е. имаш полза от тях. Бих ги оценила като такива, но не и като писатели.

Напишете коментар