Рядко ми се случва да цитирам Паулу Коелю, но хризантемите, обагрени в наситено жълто, ме съпътстват за втора поредна есен и си спомних за тези негови думи от „Алхимикът“:
„Онова, което се е случило веднъж, може никога повече да не се случи. Но всичко, което се е случило два пъти, със сигурност ще се случи трети път.“
Не съм си поставяла за цел да наблюдавам има ли действително такава закономерност. Почти съм сигурна, че няма, но е забавно човек да се захваща понякога за подобни дреболии, свързани с малките радости, които правят живота по-приятен, а понякога и по-поносим.
Моите дреболии, които разведриха напрегнатите ми дни напоследък, бяха тези кадри в жълто. Малка идилийка – жълта и жизнерадостна.
Хризантемите са подарък от приятели по повод рождения ден на дъщеря ми. Знам в колко труден за тях момент уважиха поканата ни. В момент, в който животът им беше сервирал сурово изпитание и ни най-малко не им беше до празнични усмивки и наздравици. Благодаря им от сърце и съм щастлива, че черните облаци над тях се разотидоха.
Тези двата сапуна никога не бих купила по простата причина, че не ползвам сапун.
Купил си ги е мъжът ми, а на мен опаковките много ми харесаха. Какво да се прави, професионално изкривяване. Жълто, по-скоро охра и толкова сочно оранжево. Напомнят ми за Тоскана, за Южна Франция.
Самите сапуни са ароматерапевтични с ухания, вдъхновени от Антигуа, и съдържат масло от ший (карите). Жълтият претендира, че има детокс действие и мирише на хвойна и лимон, а оранжевият би трябвало да има ободряващ ефект и ухае на нероли и брегамот.
А там долу лази калинката на новия душ-гел и шампоан на дъщеря ми. Той също грее в жълто, на Weleda е и е с екстракт от невен и бадемово масло. Мисля да го пробвам и аз. По настоящем сме складирали почти литър принцески душ-гелове със състав, който според мен е крайно неподходящ за деца. Подаръци са и ще мисля как да ги усвоим като течен сапун или нещо подобно. Искаше ми се да й взема нещо ново и същевременно безопасно и спрях на този.
Виждате ли невена на корицата на списанието? Почти като отражение на този от опаковката. Списанието е Go Bio. Не свъсвайте поглед, не е някаква био пропаганда. Списание за здраве и хармония – така го определят авторите му. Приятно и занимателно за всеки, който се интересува от здравословния начин на живот и естествените средства за лечение и красота. По ирония на съдбата си го купих миналата седмица в Токуда.
Жълто като лимон, жълто като благоуханна свещ. И глътка зелен чай с аромат на портокал.
Ободряващо, свежо и жизнерадостно. Дано и на вас е подействала така тази цветна терапия в жълто.
Вижте още:
Толкова красиво и зареждащо :)
<3
Такава я харесвам есента! :)
Ох, това е любимият ми сезон, но тази година нещо тотално се объркаха сезоните и случките в тях. Сякаш минават през мен, затова реших да я отбележа в няколко кадъра и в блога.
Боби,страхотно настроение се настани и у мен,докато разглеждах снимките ти.И аз напоследък съм „обладана“ от жълтата есенна вълна и ми е едно такова позитивно….
Знам за теб и за жълтото, Миленче :)
Много красиво :)
Благодаря :) Харесва ми, че съм успяла да предада на читателите си настроение и приятни емоции чрез снимките.
Страхотен пост! Толкова вдъхновяващо ми подейства!
Радвам се!
Толкова красив пост наистина обожавам есента като цяло блога ти е много хубав поздравления
Благодаря, Теомира. Радвам се, че ти харесва блога :)