Следхелоуинско – лица, маски и усмивки

7 thoughts on “Следхелоуинско – лица, маски и усмивки”

  1. Усмивката е едно много излпъзващо се нещо, или поне така си мисля напоследък – с хилядите ето такива усмивчици в интернет, например :) И след всяко изречение да ги слагам – нямат почти никакво значение – почти като лъжата, че съм прочела и приемам условията за ползване… НО мисля, че имам нужда от тях, защото точката ми е сива, скучна и бездушна. Затова и усмивката и топлото ръкостискане са ми толкова важни – за да не сложа точка от самото начало.

    Та, усмивката, в каквато и да е форма, е важна. И няма значение кога е изкуствена и истинска – учените са доказали, че ако се насилиш да се усмихнеш за малко време, мозъкът ти в един момент спира да разпознава, че се насилваш… И се усмихва :)

    1. „за да не сложа точка от самото начало.“ – много ми хареса как си го казала, Ели.

  2. Хубава, много хубава статия. Всъщност, за да имат обществено лице, японците имат много други: едно за подчинени, друго за началници, познати, приятели, роднини, деца, и най-дълбоко – само за себе си. А за да си сложи маската някой, поне трябва да има сърце… Усмивката е много ценна, но ме притесняват мнооого усмихнати хора. Подозрително е. Но… да живее poker face!

Напишете коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.