Следхелоуинско – лица, маски и усмивки

7 thoughts on “Следхелоуинско – лица, маски и усмивки”

  1. Усмивката е едно много излпъзващо се нещо, или поне така си мисля напоследък – с хилядите ето такива усмивчици в интернет, например :) И след всяко изречение да ги слагам – нямат почти никакво значение – почти като лъжата, че съм прочела и приемам условията за ползване… НО мисля, че имам нужда от тях, защото точката ми е сива, скучна и бездушна. Затова и усмивката и топлото ръкостискане са ми толкова важни – за да не сложа точка от самото начало.

    Та, усмивката, в каквато и да е форма, е важна. И няма значение кога е изкуствена и истинска – учените са доказали, че ако се насилиш да се усмихнеш за малко време, мозъкът ти в един момент спира да разпознава, че се насилваш… И се усмихва :)

    1. “за да не сложа точка от самото начало.” – много ми хареса как си го казала, Ели.

  2. Хубава, много хубава статия. Всъщност, за да имат обществено лице, японците имат много други: едно за подчинени, друго за началници, познати, приятели, роднини, деца, и най-дълбоко – само за себе си. А за да си сложи маската някой, поне трябва да има сърце… Усмивката е много ценна, но ме притесняват мнооого усмихнати хора. Подозрително е. Но… да живее poker face!

Напишете коментар