Броените лъчи на лятото

2 коментара за “Броените лъчи на лятото”

  1. Честит редизайн (сори, ако съм закъсняла) :) А лятото… това лято беше много кратко за мен. Сякаш от първия му ден вече усещах края. Така се стекоха нещата, май. Нооо, неусетно всъщност има за какво да разказвам и от това лято :)

    1. Оо, мерси, Ели! Горе-долу е от скоро този фейс на блога :) Летата..не са никога вече толкова дълги,а малките неща – толкова големи, колкото в детството. Това е тъжната истина.

Напишете коментар