Напоследък рядко ми остава време да драсна някой ред в блога, но времето не бива да бъде оправдание. То е въпрос на организация и приоритети, разбира се. А и въпрос на нагласа. Има блогъри, които произвеждат статии почти ежедневно, има и такива, които го правят само когато им дойде музата. Мен тя ме навестява, когато разполагам с повече лично време и не ме притискат никакви списъци със задачи в главата ми, и не ме разсейва детска глъч с ултимативен зов за внимание. Като тази неделя. Нищо за правене. Абсолютно домашно разпускане на топло в най-студения ден тази зима. Надвечер може би ще се размърдам за малко сауна и масаж, но дотогава ще се отдам стопроцентово на сладко похапване, кафе и блога.
Почнах да подготвям нов бюти пост, за който съм много развълнувана, тъй като е за любимата ми марка бяла козметика, а и самите продукти са сякаш космически. Но понеже, както споменах по-горе, днес съм мързелива до мозъка на костите си и не ме е срам от това, го сложих на sleep-режим, докато червоугоднича и разлиствам безцелно списание.
А това последното – да разглеждам книжно списание не ми се е случвало от месеци. Благодарна съм за тази неделя за това усещане за безтегловност и непукизъм, което за съвременния човек с множество дини под една мишница е истински благодат.
Като тази безумно вкусна торта, която скъпите ни гости вчера ни донесоха. Плътен вкус на най-добрия белгийски шоколад, най-качествената сметана в Европа и нежно филирани бадеми.
А ето ги и останалите гости, които се подредиха сякаш от само себе си на масата.
Портмонето с телефоните. Неизбежна участ е, знам. Днешният човек е залепен като сиамски близнак за смарт телефона си. Обикновеният човешки живот се разпростря към виртуалната реалност, без която вече е буквално невъзможен, освен ако се ни монах или друг отшелник.
Всъщност това портмоне (Furla Babylon, zip around onyx) е моят двоен телефонен калъф, понеже един телефон не ми стига.
Върху него е кацнало сладкото медальонче с висулка поничка, ръчна изработка от полимерна глина. Купихме заедно с дъщеря ми от Хелоуинското издание на Mish Mash феста, организиран от Момичетата от града. Не знам, дали е инфантилен, но е достатъчно сладък да го нося и аз през уикенда. Още от сега усещам прекрасното предимство да имаш дъщеря и да си разменяш с нея бижута, дрехи и обувки..
А тук горе е шоколадово-кафявият крем за очи на Shiseido – Shimmering Cream Eye Color BR 731. Блестящ, сатенен и толкова лесен за нанасяне. Суоч може би в следващ пост.
Стане ли дума за зима и за сладкиши, не може и без аромата La vie est belle на Lancome.
Редом до сянката за очи се пъчи матовото червило на Avon в предизвикателен пролет цвят Splendidly Fuchsia, който си е направо повдигач на настроението в този кучи студ навън.
И така тази неделя..мързеливо се търкулва към края си. Кафето е изпито и натискам Publish.
Такива недели имам само през седмицата аз,когато Клериа е на градина :) Събота и неделя ми е невъзможно,а и събота работим :(
Да ме черпиш с такава торта ато дойда на гости :))
На мен рядко ми се удават такива шансове, дори и да е на градина. За тортата нямаш проблем :)