Ски на Бабин Зуб

Ски в Сърбия не беше най-страхотната ми представа за зимна ваканция, но се оказа отличен избор за семейна такава по няколко основни причини.

Местоположението

Само на 150 км. от София, което прави 2 часа и половина – 3 часа път с кола – зависи как се мине границата и на 1500 м. надморска височина в Стара Планина се намира единственият хотел – голям и удобен, 4 звезди, който може да ви приюти, ако сте решили да си направите семейна ски-почивка с цел детето да се учи да кара. Първите стотина километра вървят гладко, но след това пътят претърпява рязко сътресение от осеяния с дупки асфалт, което все пак се преживява най-вече ако пътувате със SUV. Честно казано по едно време изпаднах в потрес не само от безмилостно надупчения път, ами и от мизерията и мръсотията, в която са потънали селцата, през които се минава. Всъщност тази територия (Пирот, Зайчар) е точно част от Западните покрайнини, които са откъснати от България с подписването на Ньойския мирен договор. Мислех, че е част от конспиративните теории, но се оказва истина, че те са умишлено изоставени и занемарени от сърбите. Никъде в Сърбия не съм виждала по-голяма бедност. Сякаш времето е застинало и то не в добър момент. Вероятно през пролетта, когато разпадащите се къщички се скрият в зеленината, гледката ще е доста по-приятна, някои дори ще я намерят за романтична и чаровна, но в студения сезон – уви!

На високото, в рязък контраст със селцата по пътя, се е прострял масивно хотел от веригата Falkensteiner и почвам бавно-бавно да се отърсвам от предните впечатления и да оценявам реално местоположението му.

Всеки скиор знае колко е досадно да трябва да се придвижиш с бусче или с кола до пистата и там на място да се преобуваш и да затягаш щраймерите. Настанени в хотела обаче избегнахме напълно това неудобство, тъй като той е разположен направо на лифта.

Е, не съвсем разбира се, има сигурно 20 метра разстояние. Приготвяш се в съблекалнята, излизаш и ако има сняг, можеш да се пуснеш директно със ските до кабинката. Ако не – ходиш половин минута.

Пистите

Като решихме да ходим на ски на Бабин Зуб някои познати почнаха да подмятат, че то там нямало писти, видиш ли. Ние българите сме най-големите скиори на света и от Витоша и Банско по-високо нема, камо ли пък в Сърбия, която даже не е в ЕС. Ами, не искам да ви отнема национализма и патриотизма, но на Бабин Зуб има съвсем прилични писти и условия както за начинаещи, така и за напреднали (сини, червени, черни плюс нещо като заобиколен ски път) с нови, модерни съоръжения.

Кабинката е точно пред хотела, както и ски училището за децата, на което си има асансьорна пътечка, за да не уморяват и демотивират в трамбоване или опити за хващане на паница.

Освен кабинката по-горе има и панички и четириседалки, които не успяхме да експлоатираме пълноценно, тъй като времето беше меко казано неподходящо – силен леден вятър и гъста мъгла, така че видимостта беше доста малка.

Вярно е, че няма толкова сняг, колкото сме свикнали да гледаме в България, пък и широколистните дървета също ми се виждаха странни наоколо, но оръдията за сняг работят и пистите стават за каране като изключим някои заледени участъци.

Не мога да си кривя душата обаче, че на мен на Банско повече ми харесва – и природата и пистите. Но пълният комерс, намусените лифтаджии, навалицата, безумното чакане, три пъти по-скъпите ски-карти и селските хитрости по кръчмите, няма как да не ме отвращават. Плюс английските и други сноубористи, които, ако цялата писта е празна и аз съм в единия край, ще минат нарочно точно през мен. На Бабин Зуб сноубордисти почти няма, не го казвам с лошо, просто факт.

Хотелът

Falkensteiner е австрийска верига семейно-ориентирани хотели, главно планински, които имат обекти в Австрия, Италия, Хърватска, Сърбия, Чехия и Словакия.

Хотелът на Бабин Зуб е нов и много добре проектиран, напълно отговарящ на потребностите и изискванията на съвременния човек. Като се започне от подземния гараж, в който колата да стои на сухо и сигурно, удобните мезонети и апартаменти, топлата връзка със съблекалнята, от която път излизаш почти веднага на пистата и разбира се фитнеса и спа-центъра с басейн, джакузи, сауна и парна баня, и стаи за масаж, разбира се.

Мисля, че там е рай за децата – специално детско и бебешко меню в ресторанта, голям детски кът с аниматори, детска дискотека всеки ден, детски представления 2-3 пъти в седмицата.

Храната в ресторанта е на много високо ниво – изключително разнообразна, особено като се вземе предвид къде все пак се намираме.

За първи път бяхме на почивка all inclusive, но ако вие ползвате такива пакети, със сигурност знаете за какво изобилие става въпрос. Все пак, количеството и качеството на храната са приоритет номер 1 за този тип почивки, защото както казват хотелиерите – заситените с вкусна храна клиенти са склонни да забелязват доста по-малко други недостатъци и да мрънкат за тях.

Каквото и да си говорим обаче, ние сме твърдо против all inclusive угояванията, защото това са абсолютно непотребни разхищения на ресурси.

Първо – каквото и да правиш, ако нямаш свърх самоконтрол, винаги преяждаш или поне ядеш повече от обичайното; второ – всеки ден се изхвърлят огромни количества храна, с която е могла да се заситят доста други хора, които гладуват; и трето – колкото и голям да е ресторантът, и добре обезшумен, и с чевръст персонал, и с добра организация, неминуемо има голяма глъчка и случаи, в които трябва да изчакаш за подходяща маса, а ние предпочитаме да седнем в някое по-спокойно място и да си поръчаме няколко неща по наш избор, които да си изядем до край – хем доволно сити, хем отпочинали в приятна тиха обстановка.

Чистотата и обслужването в хотела са на много добро ниво, камериерките са усмихнати и приветливи, рецепционистите  – отзивчиви, персонала в ресторанта – много ефективен. Изобщо, има осезаема разлика с обслужването в България, където всеки втори работи с отвращение и това му е отпечатано върху лицето. Съжалявам, че го казвам, но е така.

В заключение, бих препоръчала ски-почивката на Бабин Зуб на всички семейства с деца, в чиито планове влиза детето да се учи да кара ски и да се забавлява. Но ако сте без деца, смятам, че това не е най-доброто място да си починете и спокойно можете да се преориентирате към някое по-бутиково местенце.

Бюти и други отклонения

Никак не бих се определила като beauty или cosmetic junkie, или като какъвто и да е junkie, но напоследък покрай блога съм събрала козметика повече отколкото мога да употребя и имах(-м) мостри и travel size опаковки, които дори не съм отваряла.

Възползвах се от възможността да взема част от тях с мен на път и да ги тествам. Оказа се, че кремът за околоочен контур Le Lift на Chanel никак не ми понася и получавам ужасно сълзене. Нощната грижа Night Spa от серията Aquasource на Biotherm не успя да се справи съвсем добре със кожата, подложена на екстремни метеорологични условия, но все пак беше много добра стъпка преди крема, който добре че бях взела – travel size от Bio-performance на Shiseido. Изсушената кожа попиваше на секундата и серума Genifique на Lancome. Общо взето, лоша подборка от моя страна – имах нужда от някакви по-мазни и богати текстури. Кожата ми влезе в нормалното си състояние едва на втория ден след като се върнахме.

Слънцезащитната компактна пудра на Shiseido е абсолютен must have за всяка ваканция. Страхотен цвят лак от H&M, който обаче така и не сложих, просто ни най-малко ми се занимаваше с гримове и лакове.

Цветната бомба на Viktor & Rolf, макар и леко старомодна сякаш, ми хареса много в лицето на душ-гела, лосиона, крема за тяло и разбира се парфюма! В началото го усещам малко остър заради бергамота и зеления чай, но те се изпаряват много бързо и остават цветните нотки на три от най-любимите ми цветя – фрезия, орхидея и жасмин в пудрена основа от пачули.  La Vie est belle пък е задължителния задушевно сладък зимен парфюм.

Непреднамерено пижамата ми отпразнува и азиатската нова година на маймуната. Опитах се и да харесам празничния коледен комплект на Yves Rocher, но за съжаление не ми допадна аромата, т.е. мирише хубаво на зимни сладкиши и плодове (канела, портокалови корички и прочее), но за под душа сякаш предпочитам други миризми. От крема за ръце съм тотално разочарована – супер рядък и не особено ефикасен.

…….

И разбира се, мъглите се вдигнаха изцяло и небето се избистри напълно последните дни, а на тръгване беше най-слънчевият ден.

Всички снимки са правени с телефон, затова можете да бъдете по-снизходителни към качеството им.