И ето че Баба Марта върза плетениците си около китките на ръцете ни, по цветарските магазини се подредиха пролетните цветя, а женският празник чука на вратата, къде желан, къде – не.
В тези дни, нашарени ту от слънчеви лъчи, ту от леден вятър, променливи като женското настроение – така казват, въздухът е наситен с разноликия образ на майката, на жената, на любимата. За мен 8-ми март е ден на мама и нямам нищо против съществуването му, нямам нищо против да намерим още един повод да изразим своето признание пред тази, която пренебрегва собственото си добруване и его, за да дари нов живот, тази, която се лишава от сън и от почивка, за да съгради нов човек – по-добър и по-окрилен от нея самата.
Майка ми – най-мекият глас на планетата, бездънният извор на обич и топлина, уморените ръце, през чиито пръсти преминават безброй грижи, но даряват с най-нежните милувки. Знам, че това е и вашата майка или това сте вие самите.
Сещам се за този разказ и ми става малко мъчно:
Намерих в старата ракла увеличена фотография.
Мама, вече седемдесетгодишна. Очите й, малко хлътнали, гледат спокойно и примирено. Изпод черната забрадка се подават бели коси. Дрешката й старомодна, пристегната в кръста, удължена и надиплена. Ръкавите бухнали в раменете, утеснени дори до китките на ръцете.
Ръцете на мама…
Когато бях малък, обичах да се заглеждам в тях: такива подвижни, с тънки пъргави пръсти. Меки ръце, неспокойни — от тъмно до тъмно все заети с работа.
Едва първи петли пропели, мама вече се е вдигнала от леглото. В просъница чувам как пръстите й леко пропляскват по ситото: пресяват брашно за хляба.
— Спи — усмихната пошепва мама, като вижда, че я гледам, подал глава изпод чергата. — Щом замеся тестото, ще отделя и за клинче.
………
Обичах да се заглеждам в ръцете на мама, когато тя тъчеше. Тия сръчни ръце, които живо премятат совалката. И неведнъж съм въздъхвал заедно с мама, когато тя, уморена, изправя наболял гръб, а пръстите на дясната й ръка избърсват потно чело, прорязано от тънки бръчки.
Поотраснал бях, когато забелязах такива бръчки и по ръцете на мама. Виждаха се и подутини по коленцата на пръстите. Една сутрин мама улови погледа ми върху ръцете си, устните й болезнено трепнаха:
— Толкоз мъка се е събрала в тия ръце…
— Каква мъка?
— Когато още поотрастеш, ще разбереш.
Но аз почнах да разбирам, преди да бях напълно пораснал. Жал ми беше да гледам просмуканите от прането ръце, закоравелите от дръжката на мотиката длани, ревматичните възли по пръстите.
Мама рядко отпускаше за почивка ръце. Все имаше да свърши някоя работа из къщи. Потърсваше и дребна услуга. Аз не се ленях, помагах й каквото можех. Но понякога „нямах време“, както се случи през онзи злополучен следобед…
„Ръцете на мама“, Денчо Марчевски
После се сещам за последния куплет от стихотворението, което учим с дъщеря ми за празника в детската градина – нищо оригинално и гръмко, толкова простичко и истинско:
…
А ако друго нямам в тоя час
да донеса на твоя празник ярък,
при тебе ще остана просто аз-
най-хубавия на света подарък.„Мамо“, Петя Йорданова
Но все пак ако можете и ви се иска в този час да зарадвате с малък подарък най-милите ръце на света, нека ви вдъхновява с две предложения.
Грижа за кожата на ръцете с ревитализиращия крем за ръце Benefiance WrinkleResist24 от Shiseido и красив пролетен маникюр с Pivoine (божур) от лимитирата пролетна колекция лакове за нокти на Dior за 2016.
През отминаващата зима изпробвах не малко кремове за ръце, повечето от които от средния или ниския клас. По принцип не обръщам особено внимание на крема за ръце и обикновено си взимам такъв от супер-маркета или дрогерията.
Benefiance на Шисейдо е първият луксозен крем за ръце, който ползвам и смея да твърдя, че усещането за комфорт и лукс е несъпоставимо с това, което предоставят масовите продукти.
Първото нещо, което прави впечатление, е пленителния му аромат на азиатска орхидея, а след това мекотата, с която се „разлива“ върху кожата и я оставя мека и подхранена за дълго. Без лепкаво усещане и натрапчива миризма, които за съжаление са почти задължителни спътници на по-бюджетните кремове за ръце.
Освен че това е кремът за ръце, който най-много ми допада към момента, има и още една причина да го спомена като чудесен подарък за изморените майчини ръце – съставът му: растителни екстракти с противобръчково действие от сапунено дърво, хлорела и ункария и патентованата от Шисейдо супер био хиалуронова киселина за овлажняване и смекчаване на бръчките.
А ето го и допълнението към подаръка за красиви ръце – божурът на Dior.
Лично аз смятам, че божурът е последното цвете, с което бих асоциирала този иначе толкова жизнерадостен пролетно-летен цвят, но кой знае – някъде във Франция може да растат искрящо коралови божури, обсипани с микроскопични блестящи частици?
Освен почти неоновия си коралово-розов цвят и силния си блясък, Pivoine има друго много важно предимство за неуморните ръце – много е издръжлив.
От Dior казват, че е някаква нова формула без толуен, формалдехид, фталати и камфор, която превъзхожда тази на класическия гел-лак – техно-полимер, който създава „безшевна“ връзка между ноктите и лака.
От химически формули не разбирам, но мога да потвърдя, че лакът наистина има много добра издръжливост.
Нанесен на 2 слоя върху основа и без топ-лак, стоя 2-3 дни без да се обели, като на 3-тия ден вече започнаха да се забелязва износване по горната линия на ноктите. С топ-лак със сигурност ще му се удължи живота до 5 дни, което си прави цяла една работна седмица.
И все пак, дори без цвете, дори без материално измерен жест на внимание, дори на километри разстояние, нека присъствието бъде най-ценният дар за всяка майка – това, че е заедно с детето си – телом и(или) духом. Всичко останало е само щипка боя с временно действие.
Затрогващо!!! Докосва те така дълбоко , че взривява сърцето ти и бликват сълзи в очите ти. Благодаря ти, Щастливо езерце, че стигаш до душите ни! Нека винаги усещаш топлите майчини ръце, а твоите да галят със същата обич и нежност твоето дете!