Когато ти не отиваш в Тайланд, Тайланд идва при теб – това беше първата ми мисъл, когато получих покана за тайландски масаж преди няколко седмици от студио Thaim Out.
И преди са ми правили тайландски масаж в един български спа-хотел. Но тогава не бях особено впечатлена, сякаш доста ми приличаше на класическия масаж. От друга страна, спа-центърът, който посещавам тук в София, също предлага услугите на тайландски масажистки, но се носят слухове, че бил ужасно болезнен. Та, взимайки предвид тази информация и предишния си опит , бях малко объркана. Не знаех какво точно да очаквам в студио Thaim Out.
Посрещане
Фактът, че поканата беше за арома и релаксиращ масаж ме успокои и така в уречения съботен час се шмугнах в приглушената атмосфера на студиото. А тя буквално ме засмука в пълен контраст на шумния булевард (“Евлоги и Христо Георгиеви”), на който е разположено студиото. Времето спря поне за час и половина и сред уютния азиатски интериор на чаша тайландски чай избрах розов жасмин – аромата на масажното масло за предстоящата терапия.
Малката тайландка ме съпроводи до приготвената за мен стая – още по-приглушена, със запалени свещи и приятна музика. На разположение имаше чехли и бикини за еднократна употреба, душ-кабина, чисти кърпи. Всичко, както си му е реда.
Time out
Още в самото начало разбрах, че този тайландски масаж няма да е като онзи тайландски масаж. Защото тайландката може и да изглеждаше дребничка и крехка, но имаше железни ръце и пипаше много здраво и професионално. При класическия масаж всичко започва с леко поглаждане, докато тук нещата не стояха съвсем така. От вратата за краката, както се казва.
Масажът
И масажът започна именно от краката, които не са ми болезнена зона и нямах никакъв проблем с по-голямата сила. Когато се стигна обаче до гърба, кръста и раменете, нещата загрубяха. Поне за мен, защото това са ми слабите места и ще излъжа, ако кажа, че не ме болеше. Болеше ми и още как, особено, когато момичето нацели най-критичните точки и започна усилено да работи върху тях. На няколко пъти се наложи да стисна зъби. По време на масажа върху корема, имаше един толкова голям натиск, че направо ми излезе дъха. Но го преживях и се насладих и на релаксиращата част от масажа, която, обаче, пак не е някакво вяло погалване с масълце, а хубаво енергично разтриване и обработване без лиготии.
Проблясъци от миналото
Спомних си за един от най-травматизиращите масажи, които бях преживяла. Бях пренатоварила ръцете и раменете с гири и не можех да мръдна от болка. Отидох на масаж и помолих масажистката да натиска повече, за да разпъне тези сковани сухожилия и да се отпусна. Жената се постара доста и аз бях сигурна, че вече ще съм нов човек. Обаче, винаги има едно обаче, на другия ден бях десет пъти по-зле от преди да отида. Тотално премазана от болка и с травматизирани плешки. И така минаха месец-два в ужасни болки, докато се възстановя от масажа… Сетих се аз за тази история и леко се поуплаших за утрешния ден и последствията от якия тайландски масаж. Но в гората не ходи, този, който го е страх.
Точно в точките
Междувременно тайландката неколкократно се концентрира точно върху врата и раменете ми, които поради същата причина като миналия път, имаха отчаяна нужда от нещо да им помогне. Кулминацията на целия масаж обаче дойде, когато ме хвана за ръцете отзад, за да разпъне гръбнака и кръста. Просто бях сигурна, че ще ми сецне кръста, който и без това си ме боли почти перманентно поради увеличена лордоза. Дори помолих момичето да спре, но в крайна сметка направи разпъването дори два пъти без последствия, а усещането беше просто невероятно освобождаващо и благословено. Благодарих й и й казах колко страхотно се почувства целия ми гръбначен с стълб.
Не след дълго масажът приключи, тялото ми лежеше доволно на масажното легло, обилно напоено с масло, а музиката леко се промени ритъма си и стана малко по-жива. В началото бях решила, да не взимам душ след масажа, за да оставя маслата да попият в кожата. Но това се оказа абсолютно невъзможно – направо плувах в масло и дори и две насапунисвания с душ-гел не успяха да го премахнат напълно от кожата.
Time over
Облякох се и във фоайето ме чакаха чашата чай за довиждане и сладки приказки с любезната рецепционистка.
Побъбрихме накратко, защото часовникът пак ме подгони още преди да отпия и глътка. Изскочих от релаксиращото убежище на Thaim out. Светлината моментално ме вкара обратно в реалността и градът ме пое с обичайния си грохот и зимна сивота. До следващия път!
P.S. На другия ден, както и на по-другия гърбът ми се чувстваше леко по-добре. И за щастие онзи лош опит с травматизиращия масаж в миналото не се повтори ни най-малко.
Следвайте My Happy Pond във:
Абонирайте се с имейл за новите постове в блога:
След като натиснете трите точки горе най-дясно в менюто, въведете имейла, на който желаете да получавате известия за новите публикации в блога.
