Одисеята на един изгорял телевизор

или

ходене по ЧЕЗ – мъките

Това ще бъде един от онези полезни постове от сорта на “Спестете си тлъстата глоба”, “Здравноосигурителни вноски”, “55 начина да намалим разходите по време на криза”, “Съвети от Уорън Бъфет”, а в същото време ще го добавя към онези леко ядосани писаници в Мигът на моето недоволство

Чудех се дали си заслужава да отделям място в блога си за подобен, нелеп битовизъм. Още повече, че лично аз телевизия гледам изключително рядко. Все пак реших, че ако някой друг български гражданин има нещастието  или може би щастието (ето тук са ми разсъжденийцата на тема Телевизионната диета и щастието) да му изгори телевизора, може да му е интересно да прочете как протяжно и тягостно текат процедурите в случай, че реши да се саморазправя с “енергото”. В нашия случай с ЧЕЗ.

“Patience is waiting. Not passively waiting. That is laziness. But to keep going when the going is hard and slow – that is patience.”

Търпението е да чакаш. Не просто да чакаш пасивно. Това е мързел. А да продължава да вървиш, когато ходенето е трудно и бавно – това е търпението.

И така – в една уютна вечер преди 3 седмици токът вкъщи започна да прави номера и да намига през 5 минути, което пък провокира UPS-а да пищи като ощипана девойка, но пък тази ощипана девойка спаси поне компютъра да не гръмне. В същото време работеше и телевизорът, но понеже той си няма ощипана девойка, която да го пази, не издържа на набезите на тока и в миг изгоря по него.

Позвънихме на “горещия” телефон на ЧЕЗ, който е 0 700 10 010 (в случай, че ви притрябва, недай си Боже!). Е, малко трудно беше да се свържем на денонощната линия към 10 и половина вечерта, но все пак операторката вдигна. Можело да отидем в някой център за обслужване на клиенти, където да подадем някаква молба, после да дойде някакъв човек да констатира дали действително телевизорът е изгорял по тяхна вина (ето тук направо ме разбиха: ще дойде някой след 12 часа и експертно ще установи защо и как аджеба уредът е изгорял и има ли ЧЕЗ вина за това!)

Решихме да се пробваме да си потърсим правата в ЧЕЗ, което си е causa perduta от самото начало, но искам да видя докъде ще стигне тяхната безпардонност.

И така, в центъра за обслужване на клиенти отидохме още на следващия ден. Там, съответно, беше претъпкано с хора – кой да си плати сметката, кой да подаде жалба, кой да смени партидата на тока. Взехме си номерче и нетърпеливо зачакахме в задушния салон, където плувнали в пот граждани бяха окупирали всички възможни повърхности, на които може да се седне и с безропотни лица следяха за реда си.

Работата, обаче, като повечето български работи, някак си не вървеше. Особено тази цивилизована система с номерцата за чакане на съответното гише според съответния проблем. Явно на някоя служителка й направи впечатление, че в салона вече кислородът не достига и излезе сред народа лично да въведе ред и да разпредели кой къде да чака. Благодарение на нейната находчивост, чакането буквално потръгна и скоро вече попълвахме формуляра с жалбата. И тъкмо, когато си мислиш, че всичко е приключило, се оказва, че писаното на хартията трябва да се въведе в компютъра, а компютърът е сложно животно от непознат вид, което работи с още по-сложни, нови програми, наречени софтуери, с които никак, ама никак не е лесно една чиновничка в енерго-то да се пребори. Борбата бе безмилостно жестока. Борбата както казват, е епична. В тая борба се включи и втора служителка, която гледаше също толкова безпомощно в монитора. Последваха многократни консултации по телефона с още две колежки и след има няма 15-20 мин., сговорната дружина успя най-после да натика 4-те реда текст в това проклето животно – компютъра.

Вече бяхме свършили с подаването на жалбата и следващата стъпка, която трябваше да се случи в рамките на 12 часа максимум, поне според регламента им, беше да пристигне някакъв експерт, който да види телевизора и да каже дари ЧЕЗ са виновни, че е изгорял. Така и никой не позвъни през тези 12 часа, камо ли пък да дойде лично. Пък тези 12 часа се оказаха половината в петък – ден на майстора, знаете – стара българска традиция. Майсторът в петък зор не си дава, особено следобед. Нашите 12 часа изтичаха на обед, ама нищо. Минаха и събота и неделя, мина и понеделник. Ние не, че не звъняхме на телефона за клиенти, но нямаше никакъв смисъл от това – какво може да ни каже някаква операторка, базирана в кол-центъра на ЧЕЗ в Плевен? Как да знае защо някъде в София, на някой експерт му е спрял часовника от четвъртък предишната седмица. Съвсем неочаквано във вторник рано-рано на вратата се позвъни. Беше пратеник от ЧЕЗ. Тук е мястото да се извиня за иронията в предните изречения и да заявя, че човекът беше изключително възпитан, разбран и още преди да е преминала изненадата ми от появата му, той ми поднесе втори сюрприз – събу си обувките преди да влезе! Влезе, погледна големия черен телевизор, попита какво е станало, обясних му, попълнихме някакъв протокол и докато вършехме тези неща се заговорихме. Човекът каза, че днеска ни изтичал срока!? Ако не бил дошъл днес, сме щели да загубим правото да се жалваме.

- Е как така? Нали отидохме още в четвъртък да подадем жалба.

- Ами вие сте отишли, но докато информацията стигне до нас…..Всичко минава през Чехия. Наш’те тук пишат, после това се праща до централата, там го пращат за превод на чешки, после се препраща до шефовете в Чехия.

- Значи някой костюмар в Чехия е трябвало да прочете, че ни е изгорял телевизора и да каже – пратете специалист да напише протокол? А като забравихме да си платим тока преди няколко години, когато още не бях открила топлата вода на epay, ни го спряха на секундата, в която срока изтече и трябваше да плащаме глоба, за да ни го пуснат отново!

- Да. Не беше така едно време. Работата вървеше, реагираше се бързо. Сега какво стана..и аз едвам ги трая вече, ама немам избор. Две години ми остават до пенсия. Няма за къде вече да търся нова работа.

…..

- Сега каква е следващата стъпка?

- Ами ще чакате за отговор на този протокол. Дали е одобрен или не.

- Ама нали сте написали, че телевизора е изгорял поради вашите превключвания, които реално сте установили, че са били точно по това време?! Защо да не го одобрят.

- …ами нали знаете, зависи шефовете какво решат.

- Колко ще чакаме?

- Един месец.

……

Ние още си чакаме…..

Ако дочакаме положителен отговор, ЧЕЗ ще платят сметката за ремонта на телевизора.

Ако това е важно, телевизорът още не сме го занесли на ремонт, защото ремонтът май ще му струва към 2 хиляди лева. А за тези пари по-добре да си купим нов – от тези, дето сега са на прИмоция заради световното в Африка.

Африка ли казах?

Че то световното явно е у нас!

Африканци.

………

Парадокс – една от любимите ми песни :))))

AFRICA на TOTO

Сподели/Запази