HotDog

За втори-трети път ще започна да разтягам локуми, опитвайки се сама на себе си да разясня защо толкова време вече не мога да се върна в блог-реалността на своя и чуждите блогове. Мисля си, че повечето така наречени блогъри изпадат в подобни безтегловни състояния, когато гравитацията между тях и блогосферата изчезва. Поне при мен така се получи. Причините, действително, могат да бъдат от най-разнообразно естество и всеки сам си ги знае, а понякога не си ги знае. Последният път, когато се замислих над този въпрос, а именно преди десетина минути, ми проблесна, че всъщност не пиша в myhappypond, защото се съмнявам, че има нужда да споделям моите интереси и вълнения с други малцина на брой, говорещи български съратници. На кого му пука за музиката, която аз харесвам, за моите пътувания, за лаковете на Шанел в тюркоазено, за дългия път на Шисейдо…Разбира се, в моето езерце се срещат и доста практични четива от сорта на здравословни коктейли, приготвяне на суши, намаляване на разходи в домакинството, предимствата на безработния човек и т.н.

При все това, в тази жега се натъкнах на една интересна опаковка на хотдог и реших, че е готина и ми се иска да ви я покажа и така да хвърля камъче (или може би жаба), което да раздвижи happy pond-a.

Но преди това да ви почерпя с едно изключително известно японско хайку :)

Старо езеро –

в него скочи жаба.

Пльок!

Башьо

А сега директно от японската поезия към баналния хот дог и идейната му опаковка с кучето и вентилатора

Опаковката е създадена от тайландската фирма Subconscious Co. за един кофи шоп (И аз мразя разни нови думи, които нахлуват в българския език, ама ми кажете подходящ български еквивалент? Кафене, кафетерия? Май новия тип заведение “кофи шоп” е с малко по-различна концепция). В приятна атмосфера въпросното кафене предлага кафе, разбира се!, сладки печива заедно с високоскоростен безплатен интернет достъп. Новото попълнение в асортимента са хот-доците, чиято целева група са тийнейджърите. И въпреки че не съм тийнейджър, опаковката много ми хареса, защото е закачлива и семпла.

Интерсно

Покрай опаковката се разрових за още допълнителна информация за прословутата, бърза закуска – хотдог.

В немскоговорещите страни на хотдога казват франкфуртер (Frankfurter), което пък произлиза от името на град Франкфурт; или вийнер (Wiener) на името на столицата Виена, което на немски се произнася Вийн (Wien); или вийнер вюрстхен (Wiener Wurstchen – виенска наденичка). Между другото, името и на друг вид сандвич произлиза от наименованието на немски град: Хамбург – хамбургер :)

Още горещи кучета за лятото

(гнусно)

Няма начин да не сте чували, че корейците ядат кучета. Ако се чудите дали това е мит или реалност – истина е. Корейците смятат, че супата от кучешко месо (кеджанггук) е особено питателна поради високото съдържание на протеини, повишава мъжката потентност и я препоръчват за консумация през лятото. Но не си мислете, че някой кореец ще хване домашния ви любимец и ще го сготви. Има специална порода кучета, които се използват за консумация. Те се отглеждат в  кучешки ферми (бррррррр гадост!) е специална и се казва нуронги или буквално преведено “жълто куче”. Най-странното е, че цялата тази традиция с яденето на кучешко месо е тотално извън корейския закон, който забранява подобни извращения (поне в нашите европейски очи). При все това, такива ферми и ресторанти, в които се предлагат манджи с кучешко месо все още има.

Забавно -

Месарят и неговото куче

Някак си не можех да завърша толкова гадно с корейските кучета, а вместо това предлагам една весела анимация на Джонатън Холт, студент в Ringling College of Art and Design.

The Dog and the Butcher by Jonathan Holt from Jonathan Holt on Vimeo.

Сподели/Запази

На зарове играем със живота.

Каквото и да хвърлим -

все той печели.

<<<<<<>>>>>>>>

Пепеляшка написа коментар в пресъхналото напоследък щастливо езерце преди ден-две. Добре, че е тя да ме провокира да го освежа малко, защото напоследък съм изоставила блога безпризорен и самотен. И аз се чудя как така стана? При положение, че така ентусиазирано го започнах. Но тази година започна с доста големи изпитания и нещастия за мен и мои близки хора, на всичкото отгоре тази прословута световна криза и раздухването й по медиите допълниха угрижената ми глава и в един момент се оказа, че щастливите мисли и чувства са започнали да се поддават на апатично настроение, което хич няма място да го споделям в блога с веселото име my happy pond.

Сеща ще се поразмисля за въпросите от играта, с която цветната Мария ме провокира и ще се опитам да хвърля камъче в езерцето, пък дано вълните ме развълнуват и ми дадат нов тласък да продължа да плувам в него.

10 НЕЩА, КОИТО МЕ ПРАВЯТ ЩАСТЛИВА

- Прави ме щастлива щастието, здравето и благоденствието на моите близки. Когато знам, че те са добре, се чувствам и аз щастлива. Разбера ли за техен проблем и неволя, нещо в мен се свива и притеснението не ме пуска докато нещата не се оправят. А ако се случи лошото да остави отпечатък върху техния живот, дамгосва и мен.

-  Правят ме щастлива слънчевите лъчи – бегли или жарки. Безпощадни или боязливо прокарващи се през някоя пролука.

- Прави ме щастлива късната, лятна нощ, когато след горещия ден хората и природата започват да отмарят блажено и да се наслаждават лекия вечерен ветрец.

- Правят ме щастлива миговете прекаране насаме със себе си, тотално изключена от заобикалящите предмети и силуети. Чувството, че си хем отнесен собствените си мисли, хем концентриран в тях.

- Прави ме щастлива полъхът на някоя миризма от близкото или далечното минало, която директно ме изпраща в онези отминали моменти и ме изпълва с точно същите чувства и настроения както тогава.

- Прави ме щастлива тихата музика, силната музика, музиката за душата, природните звуци.

- Правят ме щастлива цветовете. Красотата. Изкуството.

- Правят ме щастлива градивните, човешки разговори, които не засягат злободневни, материални теми, а обсъждат малко по-възвишените духовни и ментални стремления на човека.

- Прави ме щастлива удовлетворението и радостта на човек, получил подарък, помощ или жест от мен.

- Правят ме щастлива истинската усмивка, истинската прегръдка и истинската целувка.

Като се замислих какво ме прави щастлива, се стъписах. Колкото повече мислих, толкова по-маловажна и незначителна ми се стори всяка причина, която ме прави щастлива. Още по-странно започнах да се чувствам по въпроса – Що е то щастие? Но като започнах да пиша, установих, че мога да изброя повече от десет неща. Обаче анкетата, все пак, стига до десет и затова спирам. А даже не споменах колко щастлива ме правят пътешествията! И сигурно ще пропусна да споделя една голяма тайна в раздела “5 неща, които не знаете за мен” – мечтая си на някой рожден ден да получа от онези кафеникавите, “старинни” глобуси, дето светят. Но без да съм загатвала на човека, че искам такъв глобус. Просто ми се ще на някой да му хрумне без подсказки. Малко шантаво звучи, но си живея с тази малка, тайна мечта вече няколко години. До сега никой не се е досетил за нея. Сега вече като го написах черно на бяло, може би някой ще се втурне за глобус? Недей! Глобус може да подари само някой, който не е го е прочел и чул от мен, някой, който просто се е досетил. Малко шантаво звучи…такава съм си – малко странна.

5 НЕЩА, КОИТО НЕ ЗНАЕТЕ ЗА МЕН

:) Всъщност те са толкова много и не знам кое по-точно би ви интересувало да знаете, че не знаете :)

Ще започна малко като Пепеляшка, но с по-различен отговор от нейния.

- Не обичам да обикалям по моловете и фризьорските салони. Въобще не съм голям консуматор, не правя необмислени, спонтанни покупки. Не обичам да трупам никак, ама никак вещи. Малките дрънкулки и непотребни вещи, както и безбройните чифтове обувки и дрехи ме задушават и гледам да поддържам необходимия минимум предмети и дрехи около себе си.

- Не обичам да гледам телевизия.

- Увличам се по “Изток-а” – култура, езици, изкуство, философия.

- Не съм религиозна, не вярвам в бог, в ангели, демони, магии, уроки, врачки, хороскопи, хомеопатия и екстрасенси.

- Прекалено съм отговорна, изпълнителна и честна. Също така съм прекалено пряма, откровена и справедлива. По принцип съм спокоен човек и се старая да не се ядосвам за дреболии, както и да не обръщам внимание на дребните душици и дребните им интриги, но настъпят ли ме, ставам много агресивна и гневът ми покосява причинителя му :) Това казват, че е типично за зодия лъв, но както споменах по-горе, в зодии не вярвам. Освен в зодия овца, към която се числят всички почитатели на астрологията.

Така…..погалих самолюбието си в приказки за себе си :)

Няма да хвърлям ръкавица конкретно на никой блогър да прави същото, защото така или иначе, парченце по парченце всеки открива по някакъв начин личността си чрез споделянето си във виртуалното пространство.

Благодаря на Пепеляшка, че ме размърда малко в блог-посока!

Надявам се скоро да намеря време и вдъхновение за интересни и красиви, нови публикации.

Желая на всички пролет в сърцата!

Сподели/Запази