
- Весела Коледа и Щастлива Нова Година!
Златина, Аквичка, Емо, Велинград, Кака Сийка, Ели, Нова Визия, Пепеляшка, Дани, Розичка
и за всички други прекрасни блогъри, блогове и читатели :)))

Златина, Аквичка, Емо, Велинград, Кака Сийка, Ели, Нова Визия, Пепеляшка, Дани, Розичка
и за всички други прекрасни блогъри, блогове и читатели :)))
Както винаги, около празници, а и не само, от Ягодка (един от най-големите онлайн магазини за коземтика и парфюмерия) правят страхотни празнични намаления. Любимата ми марка за спирала е Ланком и тъкмо разглеждах какви други изгодни предложения правят те.
Оказва се, че в момента са много изгодни козметичните комплекти за пътуване (travel sets), в които имате всеки най-важен козметичен продукт под ръка. В малки практични опаковки, които хем няма да изветрят с времето както големите, хем са компактни и лесни за пакетиране в багажа. Да не говорим, че новата мода дамски чанти тип голяма торба, ги побира чудесно и могат да се превърнат в освежаващата ви, козметична тайна в еждедневието.
Ето какви пакети предлагат:





По-голямата част от съвременното корейско общество изповядва християнската религия. Въпреки това, корейците спазват и множество ритуали останали от корейския шаманизъм, будизма и и конфуцианството. Ето защо, Нова Година в Корея се празнува както по светския, грегориански календар на 1 –ви януари, така и на първия ден по лунния календар, който се нарича соллял или ъмньоксоллял – лунна нова година.
Предстоящата нова година според лунно-слънчевия календар се пада чак на 14 февруари, когато западния свят чества Свети Валентин.
Соллял се счита за един от най-големите, семейни празници в Корея. Трае три дни, през които роднини от различните краища на страната пътуват, за да посрещнат и празнуват заедно новогодишния ден.
Навечерието на новогодишния ден се нарича сот дал къ мъм нал. На този ден корейците почистват старателно къщите си, отървават се от старите вещи и връщат всичките си заеми, за да посрещнат на чисто новата година. В домовете се запалват много светлини, горят се бамбукови пръчици, за да прогонят злите духове, а хората взимат гореща вана, с която символично се пречистват от натрупаните прах и мръсотия през изминалата година. Според преданията, през тази нощ никой не трябва да заспива, защото заспи ли, на сутринта ще се събуди с побелели вежди. Така със светещи лампи и фенери и с отворени очи корейците посрещат новата година.
Корейците обличат своите традиционни облекла – ханбок и си честитят празника с поздрава сехе бок мани падъсейо – Бъди много благословен през новата година.

Един от най-важните ритуали по време на соллял е почитането на мъртвите предци – чхарйе. Във всеки дом се подготвя празничен олтар, на който красиво се подреждат различни вкусни и изящни ястия в памет на мъртвите.
Тъй като масата е ритуална, подреждането й става по специален начин.
Например, храните с червен цвят се поставят на изток, а тези с бял – на запад. Месото е на изток, а рибата – на запад. Освен това, горната част на плодове се отрязва, за да може духовете на предците по-лесно да достигнат до “месото” на плода. Плодовете се подреждат на юг и включват ябълки, круши, кестени, райска ябълка, фурми. Традиционната супа токкук (супа с оризови “кексчета”) се сервира в западната част на ритуалната маса.
След възпоменателната церемония, децата и по-младите изпълняват традиционния, новогодишен дълбок поклон себе пред по-възрастните, а те от своя страна ги даряват с пари (себетон) и други лакомства. Корейците дава пари на децата, за да ги научат да ценят парите и да спестяват. Едно време с тези пари детето си е купувало яйца, за да се измътят пиленца, които да отгледа докато станат кокошки, после да ги продаде и да си купи теленце.

Следва закуска на цялото семейство с храната от церемонията за предците. А след това семейството отива да посети по-възрастните си роднини, съседите и също така гробовете на починалите си близки.
На нова година корейците имат няколко традиционни игри, с които се забавляват.
Пускане на хвърчила чеги чхаги.
При играта ютнори се хвърлят дървени пръчки на пода, всяка от които е с различна големина и символизира определено животно.

Нолтуиги се играе от двама души и е необходима една дълга дъска (нещо като нашата люлка). Единият е стъпил в единия край на дъската, а другия човек рязко скача в неговия край и така вдига във въздуха партньора си.
Според рекламното описание на парфюма Ричи Ричи, жените, които го носят са бляскави, дръзки и сексапилни градски героини. Не знам какво точно се има предвид под героиня, но така се решили специалистите по маркетинг и реклама. Най-вероятно става въпрос за дяволитата героиня на нощта, неустоимата прелъстителка. Жената-вамп, котката, дяволчето. Нейното тайно оръжие е розовата(по-скоро пурпурна) панделка от шишенцето на парфюма. А тази панделка сякаш е излята от розов карамел и е изящно застинала върху заоблената бутилчица.
Днес ми подариха този парфюм. Бил невероятно модерен и се харчел като топъл хляб в Beauty Zona-та.
Ароматът ме накара да се ококоря. Страшно сладък и силен – плодов, цветен, сочен и пикантен. Никога не съм носила нещо подобно. Казват, че прилича на Nina (таргет групата на Нина е от 18-25 г., а на Ричи Ричи – от 20-45 г. – що за широк диапазон!), но бил по-женствен и тежък от него. Мисля, че е добър за мразовитите, зимни дни и вечери, защото сладостта на самото му ухание те стопля. Но за лятото определено няма да става, тъй като е прекалено натрапчив.
Основата му е с аромат на пачули и сандалово дърво.
Сърцевината: роза, тубероза (мексиканско растение с бели, уханни цветове) и най-важната съставка Belle de nuit-Красавицата на нощта. Красавицата на нощта не е какво да е цвете, тя е магическа – цветът й се разтваря следобяд и благоухае цяла нощ.
Връхни нотки: бергамот, ревен и плодови аромати
От всичко около този парфюм, най-интересна и мистериозна ми се стори рекламата му. Директно ме препрати в сюжета на Майстора и Маргарита.
Загадъчна сянка на мъркащ котарак.
Пълнолуние.
Сумрачна гледка от висока над целия град – в рекламата над Париж, в книгата над Москва.
Жената-котка, с черни ушички в рекламата – приказната вещица Маргарита.
А музиката към рекламата….мистериозна и примамлива.
*****
Майстора и Маргарита
Кремът на Азазело
………Като се намаза с малко крем, Маргарита погледна в огледалото и изтърва кутийката право върху стъклото на часовника, което се покри с пукнатини. Маргарита затвори очи, после се погледна още веднъж и лудо се разсмя.
Веждите й, изтънени с пинсета до конец, се бяха сгъстили и се извиваха на красиви черни дъги над очите, станали зелени. От тънката вертикална бръчица между очите, която се беше появила тогава, през октомври, когато изчезна Майстора, не беше останал и помен. Нямаше ги и жълтеникавите сенки край слепоочията и едва забележимите ситни бръчици до външните ъгълчета на очите. Бузите й розовееха равномерно, челото й бе станало бяло и чисто, от студеното къдрене нямаше и следа.
От огледалото към трийсетгодишната Маргарита гледаше чернокоса двайсетгодишна жена с естествено къдрава коса — тя се смееше неудържимо и зъбите й блестяха.
Като се насмя до насита, Маргарита се изхлузи от хавлията, загреба от лекия мазен крем и силно заразтрива с него кожата на тялото си. То веднага порозовя и пламна. След това внезапно, сякаш от мозъка й бяха извадили игла, утихна болката в слепоочието, която я беше мъчила цялата вечер след срещата в Александровската градина, мускулите на ръцете и краката й се стегнаха, а после тялото на Маргарита стана безтегловно.
Тя подскочи и увисна във въздуха над килима, после усети леко притегляне и пак докосна пода.
— Ах какъв чудесен крем! Ах, какъв чудесен крем! — Възкликна Маргарита и се хвърли в едно кресло.
След намазването тя се промени не само външно. Сега в нея, във всяка фибра на тялото й, кипеше радост и тя я усети като мехурчета, които я боцкаха леко по цялото тяло. Маргарита се усети свободна, свободна от всичко. Освен това разбра съвсем ясно, че се беше случило тъкмо онова, което й бе подсказало още сутринта нейното предчувствие, и че тя напуска, завинаги този дом и предишния си живот.********
Маргарита летеше все така бавно над пустинната и непозната местност, над хълмове, осеяни тук-таме с валчести камъни, налягали между огромните самотни борове. Маргарита летеше и си мислеше, че сигурно е някъде много далеч от Москва. Метлата летеше не над върхарите на боровете, а вече между стволовете им, лунно посребрени от едната страна. Леката сянка на летящата се плъзгаше по земята пред нея — сега луната светеше в гърба на Маргарита.

Четохте ли:
КАК ЛИ Е МИРИШЕЛ ЖИВОТЪТ ПРЕДИ 100 ГОДИНИ?
НАЙ-СМАХНАТИТЕ КОЗМЕТИЧНИ ПРОДУКТИ
ПОКАЖИ МИ МАНИКЮРА СИ, ЗА ДА ТИ КАЖА КАКЪВ ЧОВЕК СИ
ДА ПРЕДОТВРАТИМ ПОЯВАТА НА БРЪЧКИТЕ БЕЗ СКЪПА КОЗМЕТИКА
ПРАЗНИЧНИЯТ КОЛЕДЕН ГРИМ НА ШАНЕЛ
АНАЛИЗ НА ВАШИЯ ЦВЕТОВИ ТИП И ГРИМ СПОРЕД НАТЮРЕЛА ВИ
След езерата Вьорт (Вьортерзее) в Австрия и Оточец в Словения, идва ред и на още две езера – Комо и Лугано.
Непростимо е да си отишъл на екскурзия в Северна Италия и да не отскочиш до Швейцария – на една ръка разстояние.
По пътя към Лугано се минава покрай едно от най-красивите италиански езера – Комо – третото по големина в Италия и едно от най-дълбоките в Европа.
С притегателната си красота езерото се превръща с предпочитано място за отдих и почивка на множество аристократи и богаташи още от Римско време. Около езерото заможните люде са издигнали просторни вили и палати, а днес много “звезди” също имат къщи там.


Разстоянието от Комо до Лугано е по-малко и от 30 км, пътят разбира се е идеален, а винетката за Швейцария излиза малко над 50 лв.
Пристигаш в Лугано и времето сякаш забавя своя ход. Лицата на хората излъчват благополучие и задоволство. Погледите им са спокойни като езерото и ведри като планината. Няма и следа от напрежение и стрес.






Без да сме го предвидили, попаднахме и на швейцарски бирен фест, на който беше поканене рок група на живо.

Две порции шишчета и две бири от 330 мл. – 40 евро.

Както вече ви казах, хората в Лугано са доста лежерни, не бързат за никъде и обожават живота. Възрастта там не е порок и бабите и дядовците се наслаждават пълноценно на старините си.
Ето я и нашата дама с кученца – бабичка на преклонна възраст със 7-8 домашни любимци :)


Видяхте ли:
ВСТРАНИ ОТ БУДАПЕЩА – СЕНТЕНДРЕ