myhappypond.com

През лятото е хубаво човек да отиде на море. И не по-малко хубаво е да отдъхне сред прохладния, чист въздух на планината. Преди няколко седмици, търсещи спокойствие и свежест се отправихме към една от популярните планински дестинации в Стара Планина – Рибарица. Слънцето блестеше, денят беше хубав, настроението – усмихнато и музиката в колата – чудесна. И ето че запристигахме в Рибарица. Казвам “запристигахме”, понеже както вероятно знаете, Рибарица е представлява един вид дъълга улица сред планината, а от двете й страни са нанизани хотелчета, уютни къщички, вили и къщи за гости с идилични, шарени градинки.

Крайпътни капанчета

И тъй като беше обедно време, решихме, че няма какво да бързаме да се настаняваме в хотела, а по-добре да похапнем на някое живописно местенце. И хоп – сред дългата поредица от къщички и заведения, намерихме нашето. Изглеждаше примамливо – с тераса точно над реката, с дебела зелена сянка. Странното беше, че заведението имаше две различни имена – Green Garden и механа “Теслата” (и вярно си е брадва :). Но все пак, какво значение имаше името? Денят беше хубав и усмихнат. Но ето че се започна с неприятните впечатления. В тоалетната на заведението нямаше  осветление, по-точно имаше, но не работеше. За хартия и топла вода и сапун също не бяха чували. Реших да не си развалям настроението заради някаква тоалетна, все пак мястото беше приятно, прохладно, реката ромолеше под масата ни, а ние чакахме вече 15 мин. да ни донесат менюто.

По някое време халеевата комета в образа на една ужасно намръщена и нелицеприятна сервитьорка донесе въпросното меню, което предлагаше добре звучащи ястия на ниски цени. По едно време ни донесе айрана, който бяхме поръчали – кана с две чаши, всяка от които със сламка. Сипах в първата чаша и понечих да напълня втората, обаче видях, че на дъното й има остатък от айран. Шок. Разговор със сервитьорката. То това било, щото тя без да иска потопила сламката в каната, пък после я сложила в чашата…… Последва поредица от дълги, тягостни паузи в чакане на сервитьорката, чакане на яденето. Препечените филйки ги донесоха след като отдавна си бяхме изяли супата, но за сметка на това другите манджи бяха ужасни. Понеже нашата халеевата комета явно нямаше да мине скоро, за да заситим глада помолихме за хляб другата сервитьорка, седяща блажено на съседната маса, наслаждавайки се на кълбетата дим, които изпускаше от устата си. Тя отмести тежко зареяния си поглед към нас и едва отрони, че ще предаде на колежката си, след което продължи да прави кръгчета с дима и да се мъчи да извади нещото, което беше заседнало някъде измежду развалените й зъби. Аз – в потрес, а мъжът ми се намъкна в кухнята за хляб. Върна се като попарен след посещението си там – гъста пушилка, мръсотия и също толкова приветлива като сервитьорките готвачка. На тръгване не се стърпях и развалих блаженото спокойствие на халеевата комета и на колежката й, която все още не беше успяла да извади с пръсти онова нещо, дето беше заседнало между развалените й зъби. Вдигнах скандал, а те седяха срещу мен, кръстосали крака и ме гледаха безучастно като на екран, героиня от турски сериал.

Лъскави капани

Но денят беше хубав и усмихнат и ни предстоеше да се настаним в най-приказния хотел в Рибарица – Evergreen Palace. Малък “замък” с прекрасен басейн, скътан между зелените планини, далече от сгради, хора, пътища и автомобили. Звучи прекалено хубаво, за да е истина, нали така? Така се и оказа. Ще направя малко отклонение, но може би сега е мястото в моя разказ (а и за първи път в моя блог) да спомена, че имам малко, прекрасно бебе, което водим с нас навсякъде. В хотелите никога не ми се е налагало да тътря количката по стълби, получавали сме кошара за спане, а в ресторантите съм виждала, че предлагат столче за хранене. Това очаквах и от Евъргрийн Палас, все пак е четири звезди, пък и бях предупредила по телефона, когато правех резервацията, че ще сме с бебе и ще ни трябва и кошара за спане. Входа на хотела се оказа недостъпен за невръстни бебета, возещи се на количка, а и недостъпен за инвалиди. Намерихме му цаката – с количката отзад през градината с басейна. Съобразителната рецепционстка ни настани на най-горния етаж на хотела, при положение, че няма асансьор. Явно е планирала и спортната ни програма, включваща мъкнене на чанти, проходилки, и 10-килограмово бебе нагоре-надолу. Качихме се до стаята, в която имаше две легла персон и половина, водеше се луксозна и нямаше тераса, а нямаше и кошарка за спане на детето. Хайде пак до долу, за да помолим да ни съберат леглата и да донесат кошара. Дойде камериерката – много добродушна леля, събра леглата и внесе дървена кошара от моето детство с думите, че тя била малко разкрантена, та сега я били постегнали. Ами какво да ви кажа – кошарата се разпадна още същата вечер…

Същата дъждовна лятна вечер, малко по-рано, бяхме и клиенти на ресторанта към хотела. По-голямата част от пода на ресторанта беше потънал във половин педя вода и сервитьорката се мъчеше да заобиколи локвите, за да сервира. Вярно, че ресторанта се помещава в почти отделна сграда с интересен купол и че архитектурата му не е типична и съответно на практика съоръжението става проблематично, но все пак щом ресторантът е отворил скъпото си меню за гости и ги посреща, тези неуредици би трябвало да бъдат отстранени предварително. Не можах да си поръчам чаша вино, защото “на чаша” се предлагало само на обяд, а малки бутилки нямаха, така че ако човек иска чаша вино за вечеря, може да си поръча само голяма, цяла бутилка. На сутринта закуската беше пестеливо подредена в чиния за всеки, но пък кафето беше страхотно. На втората сутрин, явно управата се усети и организира шведска маса, която вече си беше ок – имаше и здравословни мюслита и подобни, и вкусни кроасани, и банички, и плодове.

В така наречения виенски салон е хубаво човек да поседне на терасата му, която е с великолепна гледка към прекрасните планини и басейна! Ако очаквате сладкиши и торти, сбъркали сте мястото. Имаше две торти – тирамису и още някаква, но дори и без сладости гледката и спокойствието от терасата са достатъчна наслада за сетивата.

Всъщност, най-лошо впечатление и раздразнение остави у мен басейна на хотела, който мека казано беше мръсен. Мръсен, мръсен, толкова мръсен, че в заблатените му, зелени води не се виждаше дъното и аха да изквака някоя жаба. Никой, освен един-двама заблудени чужденци не смееше да влезе в тази зараза. Просто седиш на шезлонга и се ядосваш, че не можеш да се потопиш в басейна.

Готини капани

Решихме да се поразходим из околността и да видим по-отблизо язовира, на който видяхме, че ловят риба по-надолу по пътя, по-към Тетевен. Оказа се, че това си е цял комплекс – Върбака, включващ малък язовир за спортен риболов, хотелска част, състояща се от малки къщички, басейн с кристално чиста вода и ресторант с невероятно вкусна кухня. Седнахме в ресторанта и поръчахме обилно като за гладни хора – салати, супи, предястия, ястия. Рибата беше прясна, приготвена майсторски и сервирана красиво. Всички останали ястия бяха фантастични. Аз бях особено впечатлена от сиренцата и кашкавалчетата с балкански билки, както и от соса от балкански билки, с който сервираха рибата. Нямахме намерение да поръчваме десерт, но собственичката така съблазнително ни представи домашната им торта, че си поръчахме едно парче за проба, а после и още едно, понеже беше най-вкусната домашна торта, която сме опитвали. По-късно разбрахме, че приказно вкусните гозби са резултат никак не са случайни. Собствениците са били поканили готвача от Шератон да обучи техния. Находчиви хора, знаят как и в какво да инвестират, за да развиват бизнеса си и да градят и поддържат добро име. Както вече стана ясно, собствениците на комплекса – изключително любезно и усмихнато семейство, си работят там и винаги са насреща за сладка приказка с гостите. Поговорихме си и за това как успяват да поддържат басейна толкова чист, въпреки дъждовете, с които оправдаваха мръсотията в четиризведния хотел, в който бяхме отседнали. Хората казаха: “Да, скъпо ни излиза. Много пари даваме за химия, но не можем да си позволим да го занемарим.” Като чух това вече окончателно се уверих, че оправданията с големите дъждове, които изтъкваха от нашия лъскав хотел, бяха абсолютна измишльотина на безпомощния персонал и безпомощната му новоназначена управителка.

……

Тръгнах си от Рибарица със смесени горчиво-сладки чувства. Омагьосана от величествената природа и свежия, прохладен въздух и огорчена от българското обслужване с типичните му неуредици, крещящи: Ти си баламурник, дето сега ни падна в капана. Хубавата новина е, че могат да се открият и готини капани на принципа проба – грешка. Но заслужава ли си?

Още от категорията ПЪТЕШЕСТВЕНИК:

ТОП 10 ВИНЕНИ ДЕСТИНАЦИИ ПО СВЕТА

НАЙ-СКЪПИТЕ ГРАДОВЕ ПО СВЕТА

НАЙ-ЛУКСОЗНИТЕ ВЛАКОВЕ ПО СВЕТА І - ЕВРОПА

НАЙ-ЛУКСОЗНИТЕ ВЛАКОВЕ ПО СВЕТА ІІ - СЕВЕРНА & ЮЖНА АМЕРИКА И АФРИКА

НАЙ-ЛУКСОЗНИТЕ ВЛАКОВЕ ПО СВЕТА ІІІ - АЗИЯ И АВСТРАЛИЯ

EMIRATES – 5 ЗВЕЗДИ В НЕБЕТО

ЛАГО ДИ МАДЖОРЕ В ИТАЛИЯ

ХОТЕЛИ В ИТАЛИЯ

ОТ КОМО ДО ЛУГАНО

ЕЗЕРОТО ВЬОРТ В АВСТРИЯ

ЕЗЕРОТО СЪС ЗАМЪКА ОТОЧЕЦ В СЛОВЕНИЯ

ВСТРАНИ ОТ БУДАПЕЩА

ХОТЕЛИ В БУДАПЕЩА

САМ В ТОКИО

МУЗЕЯТ НА ОБУВКИТЕ В БЕЛГИЯ

Сподели/Запази