Високите хора са по-щастливи?
Не може да не сте чували израза “дребен и вреден” и в определен момент от живота да не сте се вадили генерални заключения от сорта на колко долни и подмолни са ниските хора. Ако все пак, сте ниски вие самите, сигурно имате доста какво да кажете против “дългучите”, които ви закриват гледката като сте на концерт например или ви потискат като ви погледнат от високо.
В училище всички мразеха даскала по физическо, който имаше две имена – Леонсьо и Маркуча. Сами си правете изводите този дълъг господин какви методи на възпитание е имал, за да го асоциират децата с надзирател от латино сериал. Значи какво излиза? Висок, ама кофти човек. Строг, намусен и зъл. В същото време, учителката ни по география беше прекрасна жена, която всички обичаха, но беше по-ниска от всички деца, дори и покачена на високите си токчета. Винаги усмихната, спокойна, с нежен глас, излъчваща позитивизъм. Дребна, но готина!
В университета черното ми мнение за дребните хора се засили постепенно, благодарение на един мой колега – невероятно нагъл подлогар, спадащ 100% в категорията pushers and pullers. Подмолен подмазвач, егоцентричен комплексар, който ходеше и се вреше навсякъде, за да може да изтъкне себе си като унизи останалите и да извлече подобаващи материални ползи. Ненавиждах си го аз и ме втрисаше само като си отвореше нахалната уста, от която приповдигнато излизаха високопарни и сложни терминологии. В един слънчев ден бях поразена от гръм. Съвсем случайно разбрах, че този вредител вече цяла година получава ежемесечна стипендия (към 80$ на месец, тогава бяха пари!), отпусната от чужда фондация. Не, не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против всеки да бъде възнаграден според усилията и труда си. Проблемът е, че всички преподаватели се били събрали и решили, че стипендията за най-добър студент тази година ще я взима моя милост. Разбира се, на мен – никой нито дума. Въпросният вредител, обаче, нали е вредител и се вре навсякъде, разбрал за това, отишъл при професора и изнесъл невероятно представление, в което изиграл ролята на интелигентното, младо и бедно студентче, което е дошло от провинцията, жадно за знания и академична кариера, но бедната му майчица не може да го издържа, а баща му отдавна го е зарязал. Преподавателите били покъртени от просълзяващата сцена и решили, че не най-добрият студент, а най-добрият актьор ще получи стипендията. И това щях да го приема, ама ако учехме в НАТФИЗ. Е кажете ми – как да обичам дребосъците и дребните им души?
По-късно имах няколко нискостеблени колеги в работата с толкава скопено и дребнаво мислене, които затвърдиха предразсъдъка ми за ниските хора. Сега пък имам 5-6 дребнички приятели, които са страхотни хора и не ми минавало и през ума да правя аналогия между ръста им и човешките им качества. Те са си просто готини, забавни, усмихнати и умни.
Всички тези дълбоки размисли за високите и ниските хора се завъртяха в главата ми по повод някакво американско проучване. Според него мъжете и жените, които са по-високи от средния ръст – 178 см за мъжете и 163 см. за жените, се чувстват по-щастливи в сравнение с по-ниските хора. Друг е въпросът този среден ръст колко е среден, защото в Китай среден ръст е едно, а в Швеция съвсем различно. Явно става въпрос за американците и техните средно аритметични сантиметри.
В проучването мъжете, които са казали за живота си, че е “възможно най-лошият” са почти с 2, 5 см по ниски от средния ръст за мъжете. Най-потиснатите жени пък са с около 1,5 см по-ниски от средния женски ръст.
По-високите хора заявяват, че са по-доволни и по-рядко съобщават за негативни емоции като тъга и физическа болка. На всичкото отгоре, високите мъже винаги са привличали вниманието на жените. Почти няма жена, която да каже, че си пада по ниски мъже.
Но защо високите хора са по-щастливи? Според анализа, тези резултати имат връзка с образованието и доходите. Изследването установило, че по-високите хора са по-образовани и в следствие на това имат и по-високи доходи от по-ниските хора. Следователно по-умните и по-богатите, високи хора би трябвало да бъдат по жизнерадостни отколкото по-ниските от тях.
“Парите купуват радост и по-висока оценка за живота”,
казва Ангън Дийтън, икономист от Принстън и съавтор в изследването.
“Те откупуват стреса, гнева, притесненията и болката. Доходите са ключа.”
Разбира се, тези генерални обобщения са често грешни. Защото със сигурност има дребни хора, които са умни и богати, както и високи, необразовани и бедни. Пример за такива са баскетболистите от NBA. Въпреки че са добре платени играчи, лицата на повечето от тях са намръщени и недоволни, защото по някаква причина постоянно се чувстват недооценени. А какво да кажем за манекенките в повечето случаи – високи, необразовани, но богати :)
Снимка: jiam, flickr.com
Четохте ли
Телевизионната диета и щастието
Златната кутия
Щастието е на върха на опашката ни
Тази статия ви хареса?
Дайте един свеж глас за нея, като гласувате по-долу :)
