Защо мразя да ходя на фризьор?
Предварително се извинявам, че този пост не е до там позитивен като останалите в myhappypond. Но целта му е да го прочетат хората, които трябва, да си направят необходимите изводи и да променят нещата за добро – за себе си и за околните.
Много ме забавлява, когато чуя някой гордо да казва “моята фризьорка”, “моята козметичка”, “моята маникюристка”. Явно е много престижно да си имаш своя собствена, лична стилистка, на чиито професионални умения да повериш грижата за външния си вид. Какво значи “моята”? Тя само за тебе ли работи, ти единствения клиент ли си? Много ли й пука за твоята прическа?
Под път и над път е пълно със салони за красота, в които се изявяват амбициозни фризьорки, които съвсем на скоро са завършили съмнителните си курсове и се упражняват върху клиентите си. Претенциите на кварталните салончета не спират и без свян обявяват цени, равни на тези в престижните, професионални студиа. Но, честно казано, моят лош опит показва, че квартален или не, престижен или не, всеки един фризьорски салон може да ви изненада доста неприятно и да ви накара да си платите за орезиляването на косата ви.
Да се върна, обаче, на темата от заглавието – защо мразя да посещавам подобни места.
На първо място: защото са абсолютни клюкарници, където се обсъжда на дълго и на широко личния живот на всяка клиентка и на всяка случайна минувачка. Тя къде работи; какво са й подарили за сватбата; тоя джип, дето го кара кой й го е дал; мъжът й какъв е, свекър й какъв е; къде е ходила на почивка; децата й от какво са болни. А горката жена просто минава отвън и изобщо не подозира в какъв интересен обект за клюкарене се е превърнала. Ето това адски ме дразни. Не искам да ми пълнят главата с неща, които не ме интересуват, не искам да участвам в тези високо интелигентни разговори и след като си тръгна, да започнат да ме дъвчат и мене.
На второ място: защото повечето “коафьорки” и собственички на салони тотално не са в час и са пълни некадърници. Заявявам го абсолютно отговорно и без извинение. Ще го подкрепя с няколко лични примера.
- Отивам да ми направят кичури. Фризьорката ми обяснява как това е най-добрата боя на пазара и колко е щадяща. Върти се тя около мен един час, после чакам да мине необходимото време, мие ми косата и идва часът на истината. От кичурите няма и следа. Започвам да се взирам в огледалото и да ги търся, но те се оказват някакви невидими кичури. Съответно и фризьорката започва да ги издирва, но и тя се затруднява да намери произведенията си. Притеснена от този факт, тя извиква масажистката да ми каже колко добре са се получили. Аз пак гледам и пак нищо не виждам. Накрая ме изкарват пред салона, “да ги видим на дневна светлина”, събират се всички разкрасителки и в един глас заявяват, че кичурите са се получили толкова чудесни и толкова естествени. Аз решавам, че проблемът е в моето зрение и претенции, плащам сто лева и си заминавам. Оказа се, че всички мои приятели и близки също имат проблем с очите, защото нито един от тях така и не успя да забележи и най-бегъл помен от кичури.
- Отивам, за да ми “хванат” връхчетата в друг салон – скъп, известен, в центъра. Хората са държат много мило. Момчето, което ме подстригва ми обяснява защо е добре да ми филира косата и аз му се доверявам – нали е професионалист. Преди да си тръгна ми препоръчва шамопан за суха коса, защото видиш ли може и да имам мазни корени, но иначе косата ми е суха. Взимам го и него, разбира се. Нали е професионалист, той разбира. След 1-2 измивания установявам, че този шампоан изобщо не е подходящ за моята коса и го подарявам на майка ми, която има изключително суха коса. Признавам – тя беше във възторг. Не след дълго косата ми започна страшно да цъфти, а аз започвам да се чудя защо? И понеже ми е на път този същия салон, се отбивам да им кажа, че шампоанът, който са ми продали, е много хубав, но изобщо не е за моята коса. Момчето, което ме подстрига, вече го няма, а на негово място се разпорежда важно нов, наперен коафьор. Дръпна ми дълга лекция как аджеба трябва да си мия косата, как да поставя шампоана върху скалпа, как да го масажирам, как да го изплакна и как да изсуша косата. Така, от дума на дума, разговорът тръгна и аз му казах, че след като ме “филира” техният колега, косата ми започна да цъфти ужасно. Той, разбира се, потресен, заяви, че филирането изобщо не е подходящо за моята, тънка коса и те били вече уволнили този “некадърник”. Но, всъщност, ние клиентите сме били виновни, че не сме се оплаквали своевременно, за да взимали те мерки. Май е прав човекът. Ама като си подбираш персонал за прескъпия салон, нали първо трябва да го провериш, изпиташ и обучиш, и чак тогава да го пуснеш да работи? Или направо ще чакаш фийдбек от недоволните клиенти?
- Решавам да сменя цвета на косата си. Искам да е светло кестенява. За да не експериментирам сама, отивам при “професионалистите”. Фризьорката ми казва, че сега ще дойде колористът. Брей! Имали си дори колорист. Пристига въпросният специалист и 15 минути се обясняваме какво всъщност искам, размятаме каталози с бои, списания със снимки и в крайна сметка се договаряме какъв резултат искаме да постигнем. Колористът смесва боички и цветове – той си знае, той разбира и оставя фризьорката да ме нацапоти. Тя ме маже припряна и притеснена, а аз недоумявам защо. По едно време забелязвам, че всъщност през цялото време тя се взира в огледалото, където се отразява един сребрист мерцедес с двама типа в него. Аха! Ето го нейния шанс в живота, а тя горката е вързана да ме боядисва…колко жалко. Отново настана часът на истината :) На вашите екрани – Пипи Дългото Чорапче. По дяволите! Ненавиждам рижава коса. Защо на мен се случи? Фризьорката тросната ми приказва, че това изобщо не било рижаво, така ми се струвало от осветлението. Аз вече съм супер ядосана, защото по отношение на цветовете съм доста чувствителна и долавям дори и малките нюанси. А сега отново се опитват да ми внушат, че нещо не е наред със зрението ми. Хем съм ядосана, хем ми се реве. Вдигам скандал, искам да дойде колористът. “Ама него го няма сега, той си тръгна”. Нищо, ще изчакам да се върне. Пристига той, гледа плачевния резултат и най-нагло ми заявява, че ние точно за такъв цвят сме се били разбрали. Разправии отново. Заключението – аз съм си виновна, защото имам прекалено много червен пигмент в косата, той бил забъркал правилната боя, но откъде да знае, че аз съм червенокоса под прикритие. Въпреки всичко, боядисаха ме още веднъж, уж да тушират червеното. Резултатът – нулев. Пристигна и собственичката, приятна жена на средна възраст. Първоначалната си реакция не можа да скрие, но после се окопити, изкара ме и тя на естествена светлина и възкликна: “Ауууу, колко приятен и мек цвят се е получил! Сега са модерни точно тези медно-бакърени тонове!” Платих си като поп 70-80 лева и със сълзи на очи се прибрах.
Знаете ли, проблемът не е точно моята коса. Това са дребни ядове. Проблемът е, че в България повечето “специалисти” са самозвани и не притежават необходимите умения, качества и опит, за да практикуват занаята си. В същото време, обаче, без никакъв свян са надули цените и претенциите си до пръсване. А собственичките на салони изобщо не разбират от бизнес и грам представа нямат как да “въртят” клиентите си и как да ги компенсират, когато стане гаф.
Фризьори, вие сте истински щастливци, защото въпреки всичко продължавате да имате работа. Но помислете и за бъдещето си, защото ако искате да продължите да бъдете щастливи и доволни от професията си, ще се наложи да промените някои неща в досегашната си практика!
Снимка: StarMama, Flickr.com
