Приятелство

Сутринта си мислих нещо за тези верижни писма и пауърпойнт презентации, с които хората си досаждат един на друг. И си викам – Защо някой не направи нещо като верижна мейл игра, в която всеки да признава на другарчето си по един негов недостатък, за който никога не му е говорил?  Чудех се какво би станало ако кажа на всеки един от моите приятели по една тяхна слабост, която ме дразни най-много у тях, но до момента не съм го споменавала. И защо трябва да го правя? Нали са ми приятели и съм ги възприела такива каквито са, с всичките им добри и лоши черти. Нали съм решили, че тези “лошите” им характеристики мога да ги преглътна и да не ме впечатляват. Защо му е притрябвало на някого да посочва нещо, което му е неприятно у най-близък човек? Може би, за да помогне на другия да отстрани това петънце в себе си. И въобще кой ще си развали отличните отношения с приятеля само и само да си докаже, че може да бъде до болка откровен и искрен. Можете ли да бъдете толкова откровени ей така изведнъж? Години наред сте били приятели с някого, обаче в един момент ви хрумва, че за да бъде още по-близки и искрени с този човек, трябва да му кажете всичко, което мислите. И му/й заявявате: “Абе знаеш ли, тая твоя вятърничавост/непостоянство/ затвореност/ ирационалност/ прекалена чувствителност/ липса на воля….(и каквото се сетите, че не ви харесва у приятеля ви) много ме дразнят.”

Мисля, че не бих била чааак пък толкова болезнено откровена. Не защото не съм откровена, даже понякога ме упрекват за прекалена си прямота и коментират, че не цепя басма, а защото е болезнено. Би било болезнено както за получателя на критика, така и за критика.

И все пак, болката понякога е необходима. И именно защото е болезнена и ни удря як шамар, успява да ни помогне да се осъзнаем, да се погледнем от друг ъгъл и да си преосмислим поведението и светогледа.

Четохте ли:

ДА ДАМ ЛИ ИЛИ ДА НЕ ДАМ?

А ВИЕ ИМАТЕ ЛИ СЪРЦЕ?

ГОЛЕМИТЕ ОБЩИ ПОДАРЪЦИ

ПОДАРЪК, КОЙТО НЕ ХАРЕСВАТЕ

ЗЛАТНАТА КУТИЯ

Сподели/Запази